EN
Back to top hospitalpulmed.bg

Доц. д-р Хасан Бурнусузов, началник на Отделението по детски болести в УМБАЛ „Пълмед“: Най-често коксаки вирусът причинява болестта ръка-крак-уста

Тя протича с висока температура, болки в гърлото и корема, обриви по дланите, ходилата и в устата

 

в.Марица

11.12.2025г. 

 

Доц. Бурнусузов, с настъпването на студените месеци кои са най-разпространените сезонни инфекции сред децата?

В момента се среща очакван микс, предимно от вирусни, но и от бактериални инфекции – коксаки вирус, парагрипни вируси, случаи на COVID-19, включително при кърмачета, а също и Mycoplasma pneumoniae. Всяка от тези инфекции има своите особености, но общото е, че повечето протичат леко до средно тежко и ако състоянието на детето позволява, може да се проведе и успешно домашно лечение, стига да се следят симптомите внимателно.

 

Коксаки вирусът отново е актуален. Какво причинява той и има ли поводи за притеснение?

Коксаки вирусите са част от ентеровирусната група. Причиняват различни състояния, като херпангина, остър диариен синдром и най-често - болестта ръка-крак-уста. Последната обичайно протича с висока температура, болки в гърлото и корема, типични обриви по дланите, ходилата и в устата. Най-често децата се възстановяват напълно от коксаки вирусните инфекции за период от няколко дни до 7-10 дни. Рядко това отнема 2 седмици. Важно е родителите да следят за обезводняване, защото болезнените ранички в устата могат да затруднят храненето и приема на течности. В редки случаи се наблюдават усложнения, но те са изключение.

 

Отчитате ли случаи на COVID-19 при най-малките и как протича заболяването при бебета?

Да, имаме случаи, но повечето бебета преминават през инфекцията с настоящия вариант на вируса относително нетежко – с температура, по-обилна хрема, кашлица. Най-важното е наблюдението, възможно и  в домашни условия, и адекватна хидратация. Родителите трябва да потърсят лекар при затруднено  и учестено дишане, отказ от храна или намален брой мокри пелени. Това не се случва често, но изисква внимание.

 

Какво наблюдавате при вашите малки пациенти по отношение на парагрипните вируси?

Парагрипните вируси са едни от основните причинители на ларингити, тъй нареченият „круп синдром“. Децата идват с дрезгав глас, „лаеща” кашлица и затруднено дишане. Най-често овладяваме състоянието още в неотложния кабинет, с инхалации и медикаменти, а след това продължаваме лечението, по преценка- в клиниката или у дома. Родителите не бива да се паникьосват, макар симптомите да звучат и изглеждат стряскащо, в повечето случаи се повлияват много добре.


Увеличават се и случаите на микоплазмена пневмония. Как се лекува това заболяване?

Микоплазмата е бактериален причинител и често води до продължителна суха кашлица, температура, умора. Може да има и автоимунни феномени. За разлика от вирусите, тук се налага антибиотично лечение, но само след съответните изследвания, включително рентгенография, и преценка от специалист. Добрата новина е, че повечето деца се повлияват бързо от терапията и рядко се стига до усложнения.

 

Какви са основните сигнали, които да насочат родителите да потърсят лекарска помощ?

Алармиращи симптоми, като продължителна висока температура, затруднено дишане, пъшкащо дишане, отказ от течности и храна, силна отпадналост, пребледняване, посиняване около устичката. Важно е родителите да знаят, че ранната консултация е по-добра от излишното изчакване, но в същото време, повечето вирусни инфекции, при преди това здраво дете, са самоограничаващи се и минават обикновено без тежки последствия. Особено важно обаче е проследяването на тези деца.

 

Какви съвети бихте дали на притеснените родители за предпазване на децата от зимните вируси?

Разбирам тревогата им – нормално е, когато детето боледува. Но в огромната част от случаите тези инфекции са типични за сезона и преминават бързо с правилни грижи. Основният ми съвет към родителите е да следят за спазването на базовите правила за лична хигиена. Те са често миене на ръцете, редовно проветряване на помещенията, избягване на места със струпване на много хора, особено предвид предстоящите празници. Хората придобиха достатъчно опит покрай COVID-19 пандемията, но забелязвам известна „умора“ в това отношение. Също така добре е детето да има оптимална, балансирана диета, качествен сън, редовна физическа активност. Може да се приемат и различни добавки и имуномодулатори, но трябва да знаем, че имунната система не е просто механизъм, който можем да „натоварим“ повече, за да стане по-ефективен и следва приемът им да е след консултация с педиатър.

 

Най-добрият начин за специфична профилактика на заразните заболявания е чрез ваксините. В тази връзка, въпреки че вече има случаи на грип, все още има време за ваксиниране. Това може да стане с класическите ваксини, като се съблюдава възрастта и съответно количеството ваксина, личните лекари и педиатрите са наясно с това. У нас за деца са достъпни и назалните ваксини срещу грип, също с достатъчно добра ефективност. Следва да отбележа, че ако детето не е боледувало преди от грип и това е първо ваксиниране, съгласно инструкциите, е необходимо поставяне на две дози, през месец. В общия случай, ваксината е добре поносима, възможни са локални реакции и фебрилитет. Единствено при деца с имунен дефицит първо трябва да се направи консултация, за да се прецени най-доброто поведение.

 

Визитка

 

Доц. д-р Хасан Бурнусузов, д.м., е началник на Отделението по детски болести в УМБАЛ „Пълмед“ от началото на ноември 2025г. Той е педиатър и имунолог с над 17-годишен опит.

 

Завършил е Медицински университет – Пловдив през 2007г. Придобива специалностите „Детски болести“ през 2014г. и „Клинична имунология“ през 2021г. През 2013г. защитава образователна и научна степен „доктор“, а през 2023г. придобива научно звание „доцент“. От 2023г. е доцент в Катедра по педиатрия на МУ – Пловдив, където преди това последователно заема длъжностите асистент и главен асистент.

 

Научните му интереси са в областта на имунологичните механизми и тяхното приложение в диагностиката и лечението на педиатрични, хематологични и онкологични заболявания, първични имунни дефицити и често боледуващи деца.

 

Член е на Българската педиатрична асоциация, Българското дружество по детска онкохематология и на Българската асоциация по клинична имунология.