Проф. д-р Митко Митков, началник на Клиниката по вътрешни болести в УМБАЛ „Пълмед“: Основен „виновник“ за метаболитните нарушения сме самите ние с начина си на живот
16.12.2025г.
Проф. Митков, отдавна алармирате, че разпространението на диабета и предиабетните състояния придобива мащабите на пандемия. Има ли промени в тази тенденция у нас?
Да, от много години се алармира, че захарният диабет и предиабетните състояния придобиват мащабите на пандемия, но явно само това не е достатъчно, а трябва да се предприемат и по-решителни действия в тази насока. Броят на пациентите с диагностициран захарен диабет както в световен мащаб, така и в България се увеличава с темпове доста по-високи от предварително прогнозираните. Ендокринолозите алармираме и за факта, че поне половината от реалните диабетици не знаят, че имат това заболяване. С предиабетните състояния нещата са още по-притеснителни, защото тяхното разпространение е още по-голямо.
Кои възрастови групи са най-рискови за захарна болест и кой симптом трябва първи да ни подскаже, че е нужно да се изследваме?
Не искам да изреждам отделните симптоми, които са много и разнопосочни, а и винаги е по-добре, когато метаболитното нарушение се установи преди появата на симптоматика. Разпространението на захарната болест, както и на повечето метаболитни заболявания нараства с напредване на възрастта.
Световната здравна организация (СЗО) отдавна е въвела критерии за това кои лица подлежат на скрининг за предиабет или диабет тип 2, насочени към своевременно идентифициране на индивиди в повишен риск. Посочени са следните основни групи за скрининг: лица с наднормено тегло или затлъстяване, с известно сърдечносъдово заболяване, с хипертония (≥130/80 mmHg или лечение за хипертония), с HDL холестерол <0,9 mmol/L и/или триглицериди >2,8 mmol/L. Включени са също жени със синдром на поликистозните яйчници, с гестационен диабет или родили плод над 4 кг, както и приемащи медикаменти които повишават кръвната захар.
Пак според критериите на СЗО на скрининг за захарен диабет подлежат всички на възраст над 35 години, ако нямат други симптоми. Ако резултатите са нормални, тестването трябва да се повтаря минимум на 3-годишни интервали.
Може ли да бъде предотвратена или поне отложена появата на захарен диабет и неговите усложнения? Какви са вашите препоръки?
Най-напред трябва да уточним, че говорим за захарен диабет тип 2, защото при захарен диабет тип 1, който изисква задължително инсулиново лечение, нещата стоят по-различно. Епидемиологичните, интервенционните и генетичните данни ясно показват, че изявата на захарния диабет тип 2 в голям процент от случаите е предотвратима или може да бъде значително отложена, а в определени случаи дори доведена до обратно развитие, до ремисия. Това важи особено при лица с предиабет, метаболитен синдром или с фамилна обремененост. Навременното диагностициране и своевременното започване на адекватно лечение е най-важният начин за предпазване от усложнения.
Все по-често чуваме за пагубното влияние на инсулиновата резистентност върху нашето здраве. Това ли е основният виновник за редица метболитни нарушения?
През последните няколко години понятието „инсулинова резистентност“ стана доста популярно не само в медицинските среди. Трябва да се отбележи обаче, че това невинаги означава болестно състояние. Инсулинова резистентност се среща и като нормално физиологично състояние в различни периоди от живота на човека. Проблемът в такива случаи е, когато физиологичната инсулинова резистентност прерасне в патологична. Както споменахте, инсулиновата резистентност може да причини множество метаболитни нарушения, но ако трябва да идентифицирам основен „виновник“ за тази група заболявания, то това сме самите ние, които с начина си на живот сме предизвикали появата на инсулинова резистентност или сме предизвикали прехода й от физиологична в патологична.
Доколко е истина твърдението, че стресът е сред водещите фактори за появата на инсулиновата резистентност?
С този въпрос ме връщате в студентските години, когато с удоволствие четях книгата „Стрес без дистрес“ на смятания за „баща на стресовата теория“ Ханс Селие. Той първи дефинира стреса като неспецифичен отговор на организма към всеки външен или вътрешен дразнител - стресор. Селие показва, че независимо от вида на стресора – физически, химичен, биологичен или психологичен – организмът активира сходни физиологични механизми за адаптация. Сред тези механизми е и инсулиновата резистентност. Когато стресът настъпи остро, тогава се проявява споменатата по-горе физиологична инсулинова резистентност. Това помага за по-бързото справяне на организма с неспецифичното състояние и след преодоляването му инсулиновата чувствителност се нормализира. Когато обаче, стресорът е много продължителен, хроничен, тогава се получава преход от физиологична към патологична инсулинова резистентност с всички неблагоприятни метаболитни усложнения.
Преодолимо ли е това състояние и как можем да се предпазим от него?
Няма специално одобрени лекарства за лечение на инсулинова резистентност. Лекуваме инсулиновата резистентност, когато тя е част от, или води към клинично значимо метаболитно заболяване. Не лекуваме медикаментозно изолирана и асимптомна инсулинова резистентност, но проследяваме и оптимизираме модифицируемите фактори. Базирайки се на дългогодишната си клинична практика, силно препоръчвам изследването за инсулинова резистентност и евентуалната терапия да се определя от компетентни специалисти. За да предпазя пациентите от неправилна интерпретация на лабораторните резултати, неправилен и понякога дори излишен прием на медикаменти, аз съм категорично против самоназначените изследвания и терапия.
Това, което можем и трябва да правим сами е намаляване на теглото, ако е наднормено. Дори загуба от 5–7% подобрява значително инсулиновата резистентност. Препоръчвам също оптимизиране на двигателната активност според възможностите – от високо интензивни аеробни и силови упражнения, до такива с умерена интензивност – бързо ходене, колоездене, плуване, танци и т.н. поне 30 минути на ден, 5 дни седмично. Трябва да се премине към нискокалорийна диета, например средиземноморска, да се намали приемът на рафинирани въглехидрати, да се повиши консумацията на фибри. Друго много важно е да се постигне оптимизиране на съня и овладяване на стреса.
Визитка
Проф. д-р Митко Митков, д.м., е началник на Клиниката по вътрешни болести с Отделение по ендокринология в УМБАЛ „Пълмед“ в Пловдив. Специалист по ендокринология и вътрешни болести, той повече от 30 години диагностицира и лекува пациенти със захарен диабет, заболявания на щитовидната жлеза, хипофизни и надбъбречни нарушения, репродуктивни проблеми, хормонални и метаболитни нарушения.
Проф. Митков е и дългогодишен преподавател в Катедрата по ендокринология на Медицинския университет – Пловдив. През 2023г. той бе удостоен от БЛС с авторитетното отличие „Лекар на годината“ за дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на специалност „Ендокринология и болести на обмяната“. Член е на лигата на лекарите, на които българите вярват, инициатива на вестник „24 часа“.
Доц. д-р Хасан Бурнусузов, началник на Отделението по детски...