27.01.2026г.
В света на тийнейджъра принадлежността към групата стои на първо място. Често агресивните прояви са опит за доказване и утвърждаване по деструктивен начин. Ролята на възрастния е от ключово значение. В какво точно се изразява тази роля и как да подходят родители, учители, специалисти - от психолога Нина Петкова.
Визитка
♦ Нина Петкова е клиничен психолог в УМБАЛ и ДКЦ „Пълмед” в Пловдив. Тя е психотерапевт и консултант по когнитивно-поведенческа терапия. Бакалавър по психология от Великотърновския университет ”Св. Св. Кирил и Методий” и магистър по клинична психология от Софийския университет „Св.Климент Охридски”. Работи в Клиниката по психиатрия и медицинска психология към УМБАЛ „Свети Георги” в Пловдив до 2022 г. През 2025 г. защитава докторска степен по психология.
- Г-жо Петкова, защо постоянно ставаме свидетели на прояви на жестокост сред децата. На какво се дължи това поведение?
- Агресивното поведение при подрастващите никога не се дължи на един-единствен фактор. То е резултат от сложна комбинация от биологични, психологични и социални фактори. От една страна, юношеската възраст е период на интензивни промени в мозъка - развиват се регионите, свързани с емоционален контрол и вземане на решения, което неминуемо води до по-импулсивни реакции. От друга страна, много от тийнейджърите днес растат в среда на високи очаквания, разделени родители, които не комуникират ефективно и изместват фокуса от споделеното родителство към междуличностни конфликти.
Така детето страда от липса на качествена емоционална подкрепа. Социалните мрежи допълнително усилват напрежението - те изграждат в психичния свят на тийнейджъра една илюзорна реалност, базирана на перфектен външен вид, финансови възможности и свръхпостижения, които са гарант за ”идеален” живот. Това е особено опасно за самооценката и реалистичната оценка на средата, както и постоянен натиск да бъдеш ”видим” и ”специален” на всяка цена. В тази възраст все още няма изградени умения за справяне с това всекидневно психично напрежение.
- Може ли да се говори за наследственост?
- Да, но то не определя съдбата на едно дете. Наследяват се темпераментови особености - импулсивност, реактивност, фрустрационен толеранс, но характерът и личността се формират в голяма степен средово. Дали заложбите, които детето има, ще се превърнат в поведение, зависи от психосоциалните фази и кризи на развитие, сигурната система на привързаност, семейният климат, социалната адаптация. Наследствеността създава предпоставка за агресия, но средата формира поведението.
- Възможно ли е строгостта в семейството да провокира агресия навън?
- Категорично да, що се отнася до авторитарния стил на родителство, изпълнен с наказания, критика и омаловажаване. Освен науката, която има богата база данни по темата, можем да проследим и логиката зад това - силната строгост не учи на саморегулация, а на подчинение. Когато контролиращата родителска фигура отсъства, децата се опитват да възстановят усещането за контрол посредством агресия.
В комбинация с възрастовите особености, това е благоприятна среда за по-високи нива на вербална и физическа агресия сред връстниците. Не трябва да спира да се повтаря - тийнейджърът е отделна личност със своите особености, проблеми и стремежи. Ако родителят не ги уважи и зачете, а ги наказва и потиска, това е бомба със закъснител. Потребностите не се видоизменят, но начинът за задоволяването им може да бъде патологичен.
- Кои са първите прояви на агресия?
- Преди да ги изброя, е важно да уточним - в психологията понятието ”агресия” не е непременно знак за дисфункция или болест. Агресивният импулс и поведение са ни необходими, за да се отстояваме и да вентилираме натрупано психично напрежение. В хода на развитие, при най-малките, агресивните прояви са свързани с импулсивни реакции, защото все още саморегулация липсва.
Най-често наблюдаваме удряне, бутане и хапане, когато детето е фрустрирано и не може да изрази потребността си. Честият плач, крясък или хвърляне на предмети са срещано поведение сред малките, когато са свръхстимулирани. За проблем и нужда от професионална намеса говорим, когато поведенията са чести, нетипични за възрастта и не се повлияват от подкрепящи стратегии.
- За какви признаци трябва да следят родителите?
- При малки деца и подрастващи - най-вече за видими промени в поведението, които са необичайни. Чести избухвания, удряне и силно разрушително поведение към предмети, силна раздразнителност и нисък праг на търпимост с бързи преходи към гняв. При по-големите - затваряне в себе си и категоричен отказ да споделят, съпроводен с промени в съня и апетита, подражание на агресивни модели у дома (между родители или към детето), жестокост към животни или по-малки деца, резки спадове в училищното представяне, социална среда и интереси.
- Как да различим агресията от гнева, яда и други сходни състояния?
- Гневът е емоция, която се изразява в отговор на възприета заплаха, несправедливост или фрустрация и има своята функция за човешката психика. Може да бъде изразен конструктивно - като се разпознава и назовава, асертивно и да подпомага самозащита при нарушени лични граници или права. Деструктивната му форма нараства в агресия или тъкмо обратното - гневът бива забранена емоция и съответно е потиснат. Това води до натрупване и превръщането на неизразената емоция в постоянна раздразнителност или враждебност.
Агресията от своя страна е поведение, което често следва емоцията гняв, но не е равнозначно на него. Съществува импулсивна, вербална, физическа, пасивна, проактивна агресия. Ядът е по-скоро дълбоко и продължително чувство на негодувание, което може да се натрупва с времето и да доведе до дългосрочни последици. В яда има силно заложен когнитивен елемент, там наблюдаваме промени свързани с динамиката на отношенията, самооценката и съответно може да доведе до агресивни форми на поведение.
- Кога трябва да се потърси помощ от психолог?
- Ако агресивните поведения при подрастващите зачестят, интензивни са и са неконтролируеми, ако промените в отношенията с връстници, учители и семейство са маркер. Психологът, освен съответната диагностика, може да помогне на детето да разпознава и управлява гнева да развие умения за справяне с конфликти и нещо много ключово - да подобри цялостно семейната динамика. Добрата практика изисква да се работи психотерапевтично и с родителите.
- В процеса на терапия какъв специалист още трябва да се включи?
- Психологът често работи в екип с психиатър, педагог, логопед, социален работник. Мултидисциплинарният подход гарантира, че тийнейджърът получава цялостна подкрепа, която обхваща емоционалните, социалните и физическите аспекти на неговото развитие.
- Предотвратима ли е агресията у децата?
- Краткият отговор е - да, до голяма степен. Но следва да бъдем реалисти и да кажем, че е малко вероятно да бъде трайно изкоренена като деструктивна форма на поведение. Ключовата дума е превенция! Ето какво казва науката - въпреки факторите за формиране на антисоциални нагласи, наличието на защитни фактори - добри способности за саморегулация, подкрепяща среда и просоциални контакти, осезаемо намаляват агресията. Ангажираността на учители, родители, специалисти и добрият пример на подражание, разглеждането на потребностите на детето извън рамките на финансово задоволяване и нарцистични нужди на самия родител също са от изключително значение. Агресията не е ”генетична съдба”, а динамичен феномен, който е податлив на въздействие при добро желание.
- Какви са вашите препоръки?
- Обръщайте внимание на първите признаци на гняв, не ги критикувайте, а подходете дружелюбно, но с ясни граници. Учете децата си от най-ранна възраст, че лоша емоция няма! Позволявайте да изразяват и ги учете да разпознават целия афективен спектър, на който психиката е способна. Бъдете последователни в налагането на ограничения и наказания, не се опитвайте да водите своите борби с другия родител през детето си, това ще се обърне срещу вас.
Ако ви е трудно, поработете със собствените си преживявания. Понякога агресията е вик за помощ, замаскиран като жестокост. Без да се отнема отговорността и да се оправдава някой, имаме нужда от обяснителни модели, от дълбинно разбиране и образованост към проблема, защото той е огледало на начина, по който по-големите се отнасят към ролята си на родители.
Зоранка ХРИСТОВА
Д-р Михаил Ганев, УМБАЛ „Пълмед“: Дишането през устата при...