Д-р Михаил Ганев, УМБАЛ „Пълмед“: Дишането през устата при децата не е навик, а сигнал
сряда 28 януари 2026

Рисковете, които крие, включват изкривяване на стойката, чести заболявания на дихателните пътища, неправилно развитие на челюстите и зъбите, нарушен слух и говор, казва УНГ специалистът

Запушеният нос, честите отити, хъркането и дишането през устата често се възприемат от родителите като резултат от прекарана наскоро вирусна инфекция, които ще отшумят от само себе си. В много случаи обаче тези симптоми са сигнал за по-дълбоки и хронични УНГ проблеми, които могат да повлияят не само на слуха и говора, но и на цялостното развитие на детето.
По темата разговаряме с д-р Михаил Ганев, специалист по ушно-носно-гърлени болести в УНГ отделението на УМБАЛ „Пълмед“, който разяснява кои са най-честите заболявания при децата днес, как да бъдат разпознати навреме и защо профилактичните прегледи имат ключово значение за бъдещето на малките пациенти.

Д-р Ганев, кои са най-честите УНГ проблеми и здравословни последици при децата в резултат на разпространените и през този сезон вирусни инфекции?
Най-честите проблеми в областта на ушите, носа и гърлото при деца могат да се разделят в три категории - проблеми с уголемяване на сливиците (носната и гърлените), проблеми с алергичните и неалергични възпаления на носа и синусите, проблеми със слуха.  Тези условни категории са до голяма степен припокриващи се и включват множество различни по естество и протичане, или изхождащи едно от друго състояния. Например проблем със слуха при детето може да е последствие от уголемяване на носната сливица, но може и да е вродено или придобито състояние с коренно различна генеза. Острите възпаления на ушите, носа и гърлото при деца рядко са изолирани и несвързани събития. По-често се оказват първа или поредна изява на хронични проблеми, зачестяващи в есенно-зимния период или при подходящи условия.

Как родителите могат да разпознаят увеличената трета сливица?
Въпреки, че родителите не могат да видят носната (третата) сливица на детето поради факта, че е разположена в носоглътката, това състояние се презентира с разпознаваем набор от симптоми. Най-честите са хроничното запушване на носа и дишане през устата, хъркането и дихателните паузи по време на сън, и разбира се проблемите със слуха и говора. Това са най-честите оплаквания, с които родителите водят детето в кабинета по УНГ. Към тези главни симптоми се добавят множество други като честите гнойни хреми, история за чести възпаления на ушите, неспокоен сън и други. Те допълват и очертават картината на т. нар аденоидна хипертрофия. В подкрепа на диагнозата, при тежките случаи тя е изписана на лицето на малките пациенти - наблюдава се „аденоиден фациес“ издължено тясно лице с малък нос, отворена уста, с издадени напред горни резци и тъмни кръгове под очите. Това изражение издава напреднали промени в структурата на лицето, породени от постоянното въздействие на уголемената сливица и опита на организма да се адаптира към нуждите си - дишане, хранене, говор.

Какви рискове крие нелекуваното дишане през устата?
Нормалното физиологично вдишване и издишване се осъществява през носа. Дишането през устата при децата не е навик, а сигнал, че организмът търси лесен достъп до кислород.

Когато това е затруднено или невъзможно, или с периоди на колебания, организмът започва утилизирането на алтернативния път - дишане през устата. Това води до комбинация от промени, настъпващи в опорно-двигателния апарат, скелетната структура и мускулатура на лицето, дихателната, храносмилателната и нервната система. Рисковете, които крие дишането през устата включват изкривяване на стойката с издаване на главата напред, развитие и зачестяване на заболявания на дихателните пътища, развитие на обструктивна сънна апнея с придружаващите я сърдечни усложнения, неправилно развитие на челюстите и зъбите, нарушен слух и говор, нарушено внимание, смущения в съня и много други. Симптомите могат да са очевадни, но могат и да са дискретни и недостатъчни да привлекат вниманието на родителя. Дишането през уста е симптом, който трябва незабавно да насочи вниманието на родителя и на лекаря, да се търси активно причината и да се назначи последващото лечение. То може да бъде консервативно или хирургично. Често се налага мултидисциплинарен подход - провеждане на консултация с лицево-челюстни хирурзи, стоматолози, логопеди, ортопеди, детски невролози. Отстранени навреме причините за дишане през устата води до обратно развитие на настъпилите промени.

По отношение на отитите, кога честите им прояви изискват по-сериозно лечение или операция?
Честите отити са една от манифестациите на проблемна носна сливица. Това е една от силните причинно-следствени връзки в областта на ушите, носа и гърлото. Деца с хипертрофия на носната сливица имат в пъти по-голям шанс за често боледуване от остри и хронични отити. Причината е, че сливицата играе ролята на механична пречка за вентилирането на средното ухо и в същото време на бактериален резервоар, поддържащ постоянен риск от нова инфекция. Честите отити изискват внимание поради специфичността на заболяването - всеки отит крие риск от перманентна увреда на слуха на детето, усложненията са животозастрашаващи, протичането може да е подмолно. Неострите форми на отита от своя страна крият други опасности. При тях в средното ухо се натрупва негнойна течност варираща от бистра до много гъста, което може да остане незабелязано седмици, дори месеци наред. Това явление води до намаление на слуха на пациентите, което при проговарящото дете сериозно забавя темповете на развитие на речта и комуникацията. Липсата на болка в ушите и симптоми на остра инфекция водят до забавяне на посещението при УНГ специалист и нерядко серозен отит се открива при деца постъпили в кабинета по друг повод. Дефинитивното лечение на честите остри и хронични отити е премахване на носната сливица.

Защо профилактичните УНГ прегледи при деца са толкова важни?
Важни са поради множество причини. Първата е, че промените, които търпят заболяванията са динамични - един серозен отит може премине, но може и да хронифицира. Наблюдението и предприемането на навременни действия правят разликата между оздравяване и заболяване за цял живот. Ранно установен проблем има по-просто лечение. Друга причина е, че децата често не могат да разпознаят и докладват проблеми. Детето не разбира, че не е правилно да диша през устата, не може да обясни заглъхване на ухото, адаптира се към „незабележими“ промени. Ще добавя още, че ранното разпознаване на проблеми със слуха още от раждането, е жизненоважно за предоставяне на възможност за равен старт в живота, нормално нервно-психическо развитие, адаптиране и социализиране на
малките пациенти. В заключение ще кажа, че няма незначителни симптоми и насърчавам пациентите да търсят активно лекарска помощ когато имат нужда.