EN
Back to top hospitalpulmed.bg

Д-р Мария Ивановска, д.м.: През зимата здравето на възрастните е застрашено

в. Доктор

23.01.2026г.

 

Зимните месеци са изпитание за всички хора, но най-уязвими остават възрастните. Ниските температури, ограничената мобилност, по-честите грипни инфекции и скритата емоционална изолация превръщат периода в сериозно предизвикателство за здравето и психическото им благополучие. Много от тях прекарват дните си сами у дома, което невинаги е въпрос на избор, а на физически ограничения, загуба на близки или трудности при адаптацията към динамичния живот на съвременното общество. В интервюто с д-р Мария Ивановска, д.м. - специалист по клинична имунология, се фокусираме върху конкретни мерки и решения за опазване на здравето на възрастните хора през зимата.

 

Визитка

Д-р Мария Ивановска завършва медицина през 2012 г. в Медицинския университет в Пловдив, защитава и докторантура по имунология. Автор и съавтор е на над 40 публикации в български и международни рецензирани списания, участва в изследователски проекти. Член е на Българската асоциация по клинична имунология, Европейската мрежа за психоневроимунология, Европейската академия по алергология и клинична имунология, Психоневроендокриноимунологичното общество. Съучредител на Българската асоциация по цитометрия за България, гл. асистент по клинична имунология в Катедрата по медицинска микробиология и имунология „Проф. д-р Елисей Янев” в Медицинския университет в Пловдив. Началник на Отделението по клинична имунология в болница „Пълмед".

 

- Д-р Ивановска, как влияе зимата върху физическото и психичното здраве на възрастните хора?

- Зимният сезон е период, в който здравето на възрастните хора е подложено на множество стресори – ниски температури, ограничена слънчева светлина, социална изолация и по-честа експозиция на респираторни патогени. Тези фактори оказват пряко влияние върху имунната система и могат да доведат до обостряне на хронични заболявания и по-висока заболеваемост. Студът води до периферна вазоконстрикция и намалена локална имунна защита на кожата и лигавиците. Намалената слънчева светлина причинява спад на витамин D – ключов регулатор на вродения и адаптивния имунен отговор. Психологичният дискомфорт, типичен за зимните месеци, повишава нивата на кортизол, което допълнително потиска Т-клетъчната функция, NK-активността и имунната памет.

 

- Кои са най-често срещаните здравословни рискове в студения сезон?

- В студено време се наблюдава по-висока заболеваемост от вирусни инфекции, по-лесно обостряне на хронични възпалителни и автоимунни заболявания, влошена мускулна сила и координация при дефицит на витамин D.

 

- Как се комбинира социалната изолация със здравословните проблеми?

- Социалната изолация е независим рисков фактор за имуносупресия. Тя активира хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос, повишава нивата на кортизола и води до намалена активност на NK-клетките, редуцирана Т-клетъчна пролиферация, увеличени нива на провъзпалителните цитокини. Така се създава една среда, благоприятстваща възникването на инфекции и хронични заболявания.

 

- Какви са практическите мерки за намаляване на рисковете у дома?

- Зимната грижа включва поддържане на влажност 40–60% за оптимална лигавична бариера, проветряване с цел намаляване на вирусните аерозоли, редовен витамин D и омега-3 прием, достатъчно движение за активиране на имунната и противовъзпалителната регулация, поддържане на топлина в дома, избягване на резки температурни промени.

 

- Как технологиите и дигиталните решения подпомагат дистанционната грижа?

- Съвременните дигитални решения подобряват превенцията чрез възможностите за мониторинг на телесната  температура, сатурация и пулс при възпалителни обостряния, приложения за телефон, които биха могли да напомнят за прием на медикаменти. В днешно време е много удобно да се провеждат видеоконсултации и прегледи дистанционно. По този начин се осъществява бърза комуникация между близки, лекар и пациент. Това намалява ненужните контакти и предотвратява инфекции.

 

- Какво подценяват семействата и близките при зимната грижа за възрастните хора?

- Много често през зимата хората често пропускат прием на витамин D, забравят за риска от хронична дехидратация, която уврежда лигавичния имунитет. От друга страна, през зимата се усилват депресивните епизоди породени от чести възпалителни инфекции след преболедуване. През този период често се забравя за лека до умерена физическа активност която винаги помага за укрепване на имунната система.

 

- Кои нови подходи в болничната или домашната грижа са най-ефективни?

- Най-ефективните съвременни подходи включват наличие на нови алгоритми за ранно откриване на възпалителни обостряния (изследване на имунен статус, CRP, цитокини и други маркери), както и прилагане на методики и препарати, насочени срещу имунното стареене – пробиотици-психобиотици стабилни нива на витамин D, оптимален прием на протеин и др.

 

- Как да се предотвратят падания и други инциденти у дома?

- Предотвратяването на падания вкъщи е възможно с корекция на недостиг на витамин D и хроничното нискостепенно възпаление които могат да са причина за влошен минерално-костен баланс, забавени рефлекси. Корекцията на D-витаминния статус и контролът върху системното възпаление значително намаляват риска от падания.

 

- Кои хронични заболявания сред възрастните хора са най-чувствителни към студа и изолация?

- От имунологична гледна точка  през този период най-уязвими са пациенти с хронични белодробни заболявания, автоимунни състояния (RA, тиреоидит на Хашимото), сърдечносъдови болести, диабет – поради нарушена имунна реактивност.

 

- Как психическото благополучие влияе на физическото здраве?

- Психичното здраве е директен регулатор на имунната система. Депресията повишава IL-6 и TNF-α, а хроничният стрес потиска Т-клетъчния отговор и нарушава имунната памет. Подобряването на психичното състояние води до по-добър възпалителен контрол и по-малък риск от инфекции. Нашето психично здраве е от съществено значение за контрол на двупосочните процеси между имунната система и ендокринната.

 

- Кои заблуди за „естествения процес на стареене“ е време да се развенчаят?

- Няколко разпространени заблуди имат реални здравни последствия:

 

1. „Витамин D не е нужен през зимата.“ – напротив, критично важен е.

 

2. „С възрастта е нормално да си често болен.“ – имунитетът може да се подпомогне.

 

3. „Ваксините не действат добре при възрастни.“ – действат, нужно е персонализиране.

 

4. „Депресията е част от стареенето.“ – тя е имунно-невроендокринно обусловена и е лечима.

 

- Какво бихте препоръчали като ежедневни практики за поддържане на здравето и активността през зимата?

 

- За качествена профилактика се препоръчват: 20–30 минути умерена физическа активност на ден, редовен прием на витамин D3, цинк, селен и омега-3 (след предварителна консултация с лекар), адекватна хидратация, качествен сън, поддържане на социални контакти, ранно откриване на респираторни симптоми и навременна консултация. Зимата не е просто сезонно предизвикателство – тя е период, в който възрастните хора имат нужда от комплексна грижа, съчетаваща физическо, психично и имунологично здраве. Разбирането на механизмите, свързани с имунната система, дава възможност за по-адекватна превенция, по-добро качество на живот и по-малко усложнения.

 

Самотата боли като физическа рана

 

Учените доказват, че мозъкът реагира на изолацията по начин, подобен на физическа болка. Това означава, че липсата на внимание буквално „наранява“.

 

Изследвания показват също, че хроничната изолация при възрастните увеличава риска от смъртност наравно с тютюнопушенето и сериозно увеличава риска от сърдечни заболявания и деменция.

 

Възрастните усещат студа по-бавно

 

С напредването на възрастта терморегулацията се забавя, което означава, че хората могат да получат хипотермия, без да осъзнават, че се охлаждат. Дори 18–19°C в жилището може да е рисково.

 

Най-много зимни инциденти се случват у дома

 

Подхлъзванията са не само по улиците, а и в хола, до печката, около кабели или килими. Затова малките промени у дома спасяват животи.

 

Кратките телефонни разговори имат лечебен ефект

 

Проучвания доказват, че дори 5 минути ежедневна комуникация – разговор с роднина, приятел или доброволец – намаляват риска от депресия и понижават кръвното налягане при хора над 70 години.

 

Милена ВАСИЛЕВА