Психиката и тялото ни дават сигнали, преди организмът ни да започне да „крещи“
в.Стандарт
07.08.2026г.
Автор: Петър Атанасов
Г-жо Петкова, свързваме състоянието бърнаут с прекомерно изтощение в работата. Но всъщност само до професионалната сфера ли се отнася то и може ли да се прояви и в други аспекти на живота?
Въпреки че терминът бърнаут („burn out“ от англ. език – прегаряне) първоначално се свързва с хроничен стрес в професионалната среда, в практиката на клиничните психолози наблюдаваме, че сходен процес на емоционално, физическо и когнитивно изчерпване може да се развие и в други житейски роли. Един такъв пример е т.нар. „родителско прегаряне“, което се среща при родители, изложени на продължителен стрес и високи изисквания, както и при хора, които полагат дългосрочни грижи за близък с хронично заболяване или увреждане. Независимо от контекста, механизмът е сходен - когато в продължение на дълъг период изискванията значително надвишават личните ресурси за справяне и липсва достатъчно време за възстановяване на психичната енергия, постепенно настъпват емоционално изтощение, чувство за откъснатост или цинизъм спрямо дейността и усещане за понижена ефективност. Важно е обаче да направим разграничение между клиничния термин „бърнаут“, който се свързва конкретно с професионалната сфера и по-широкото понятие за психологическо изчерпване, което на практика може да засегне всяка сфера на живота. Именно затова при оценката на човек е важно да разгледаме цялостния начин на функциониране, стресови фактори, копинг механизми и налични ресурси за справяне.
Кои са най-честите признаци на бърнаут и как можем да ги разпознаем навреме?
Класическият модел описва три основни измерения на бърнаут. Първото е емоционалното изтощение - човек се чувства постоянно уморен, дори след почивка, има усещане за липса на мотивация и адекватно целеполагане в ежедневието си и всяко ново задължение се приема със съпротива и усещане за тежест. Вторият признак е дистанцирането или циничното отношение към работата. Хора, които преди са били мотивирани и ангажирани, започват да изпитват безразличие, раздразнителност или непоносимост към колеги и работна среда. Работата постепенно губи смисъл и удовлетворението от нея намалява. Третият компонент е усещането за намалена ефективност. Дори когато обективно човек се справя добре със задачите си, субективно оценява, че не е достатъчно компетентен, трудно се концентрира и му е необходимо повече усилие за изпълнение на обичайни дейности.
С какви други симптоми може да е съпроводено това специфично състояние?
Освен тези основни признаци, често се наблюдават и нарушения в съня, главоболие, мускулно напрежение, стомашно-чревен дискомфорт, които не могат да бъдат обяснени с друго медицинско състояние. Нерядко хората започват да се отдръпват от социалните си контакти, губят интерес към занимания, които са им носили удовлетворение или разчитат все повече на вещества като кофеин и алкохол, за да се справят с напрежението. Най-важното е да разпознаем тези промени в тяхната продължителност и натрупване. Ако симптомите се задържат седмици или месеци, не се повлияват от кратка почивка и започват да засягат качеството на живот, то не става дума за обикновена умора, а за състояние, което изисква внимание.
Какви са основните терапевтични инструменти на психолога за преодоляване на бърнаута и може ли да се появят по-тежки последици, ако не се овладее навреме?
Основните терапевтични инструменти при бърнаут са насочени не просто към временно намаляване на напрежението, а към възстановяване на баланса между изискванията към човека и неговите реални психични и физически ресурси.
На първо място психологът помага на пациента да разпознае какво точно поддържа състоянието – хронично претоварване, липса на граници, перфекционизъм, чувство за незаменимост, трудност да отказва, постоянна самокритика или работа в среда без достатъчно подкрепа. Това е важно, защото бърнаутът рядко се преодолява само с почивка. Ако човек се върне към същия модел на функциониране, симптомите често се появяват отново.
В терапията се използват техники за регулиране на стреса и нервната система – дихателни упражнения, релаксация, техники за заземяване, работа със съня и телесното напрежение. Особено важна е и когнитивно-поведенческата работа с убеждения като: „Трябва винаги да се справям“, „Нямам право да почивам“, „Ако откажа, ще разочаровам всички“. Постепенно човек се учи да поставя по-здравословни граници, да разпределя натоварването и да допуска възстановяване без чувство за вина.
Друг съществен инструмент е поведенческото планиране – връщане на дейности, които носят удоволствие, смисъл, движение, социален контакт и усещане за контрол. Работи се и върху възстановяване на чувството за лична ефективност, защото при бърнаут човек често започва да се възприема като неспособен, въпреки че реално е изтощен, а не некомпетентен.
Когато причините са свързани с работната среда, понякога е необходимо да се обсъдят и практически промени – намаляване на натоварването, промяна на отговорности, по-ясни граници в работното време, супервизия или дори смяна на позицията. Терапията не трябва да учи човека просто да издържа по-добре на нездравословна среда.
Ако бърнаутът не бъде овладян навреме, могат да се развият по-тежки последици – тревожни и депресивни симптоми, панически пристъпи, хронично безсъние, емоционално отчуждение, злоупотреба с алкохол или медикаменти, проблеми в отношенията и значително влошаване на физическото здраве. При някои хора се стига до пълна невъзможност да продължат да работят и до продължителен период на възстановяване.
Кое е първото нещо, което човек може да направи още днес, за да се погрижи за психичното си здраве?
Ако трябва да посоча само едно нещо, бих казала : да започнем да се вслушваме в собствените си сигнали, преди организмът ни да започне да „крещи“. За съжаление сме научени да игнорираме умората, тревожността и емоционалното изчерпване, защото посланието към нас е било, че не трябва да се оплакваме и тези състояния са проява на слабост. Вероятно всеки си е казвал „Трябва да издържа още малко”, „Нямам време да се чувствам зле” или „Не е сега моментът да се отпускам”. Проблемът е, че психиката и тялото ни имат своите граници. Когато системно пренебрегваме сигналите им, те се трансформират като симптоми и съответно болестни процеси. Затова първата стъпка е по-често да си задаваме един много прост въпрос : “Как съм всъщност днес?” Не как изглеждам пред другите, не какво се очаква от мен, а как се чувствам в действителност. Това е акт на психологическа осъзнатост, която е в основата на личното благополучие, защото грижата за психичното здраве не започва в кабинета на психолога, а в ежедневните ни избори - да определим време за почивка, да поставяме здравословни граници, да спим достатъчно, да поддържаме връзка с хора, които ни дават усещане за сигурност. Това е изключителен признак за психична зрялост и отговорност към самите нас. В заключение бих допълнила едно послание - психичното здраве не е отсъствие на болест - то е способността да преминаваме през трудностите, без да губим връзката със себе си. Грижата за него не е егоизъм, а необходимост. Защото когато човек е психически стабилен, той може да бъде по-добър професионалист, партньор, родител и приятел.
Визитка
Нина Петкова, д.пс, е клиничен психолог в ДКЦ „Пълмед“ в Пловдив, психотерапевт и консултант по когнитивно-поведенческа терапия. Бакалавър е по психология от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и магистър по клинична психология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. До 2022 г. работи в Клиниката по психиатрия и медицинска психология към УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив. Докторска степен по клинична психология защитава през 2025 г. Хоноруван преподавател е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и лектор към СДО „Невропсихология“ към Медицински университет – Пловдив.
Нова възможност за пациентите на ДКЦ „Пълмед“...