EN
Back to top hospitalpulmed.bg

Доц. Румяна Янкова: Кожата е екран, които отразява състоянието на тялото

в. Доктор

30 май 2022г. 

 

Доц. д-р Румяна Янкова е специалист по дерматология и венерология и алергология. Разговаряме с нея за начините, по които да се грижим най-добре за кожата през лятото.

 

Доц. Янкова, пред какви предизвикателства е изправена кожата ни през пролетта и лятото?

Най-честите предизвикателства през пролетта и лятото са свързани с климатичните промени в тези сезони.Така очакваните след студената зима слънчеви лъчи са приятно затоплящи и съживяващи кожата. Но не за дълго време. При прекалява-не със слънчевото удоволствие, особено в обедните часове, върху кожата на лицето и евентуално на други непокрити зони при някои хора се получава неприятно усещане на дразнене и дори сърбеж, а са възможни и обриви като червени петна и пъпчици. Тези смущения могат да се свържат както с агресивното действие на слънчевите лъчи върху изнежената и неподготвена кожа, така и от използването на козметични продукти.

В обгрижването на такива случаи е уместно засегнатите места да се измиват само с вода и да не се употребява никаква козметика. Ако описаните смущения не стихнат и се засилят през следващите дни, е препоръчителен преглед при дерматолог. През лятото подобни кожни проблеми също могат да възникнат при продължителен престой на слънце и комбинация с изпотяване, обилна козметика, контакт със синтетични и наситено оцветени дрехи, въздействие от цъфтящи растения по поляни, гори и ливади.

 

Кои са опасностите за кожата, които ни дебнат в басейни и в морето?

Проблем може да бъде силно хлорираната вода от басейните, която не само изсушава, но и дразни кожата, като предизвиква контактен неалергичен дерматит с парене, сърбеж и дори зачервяване. Още повече, ако се използва неподходяща козметика, съдържаща парфюми и консерванти.

Морската вода води само до сухота на кожата, но при силно слънце, горещина, влажен въздух, изпотяване и парфюмирана козметика нерядко се получават нежелани реакции на кожата, неалергични или алергични. При ползване на неспециализирани слънцезащитни продукти е възможна фото-иритация, т.е. неалергична реакция, дължаща се на взаимодействие между ултравиолетовите лъчи и химични съставки (октокрилен, бензофенон-3 и др.) в слънцезащитния продукт.

Резултатът отново е ЗАЧЕРВЕНА, ПАРЕЩА И СЪРБЯЩА КОЖА, която трябва да бъде защитавана от слънцето на първо време само със сянка, а впоследствие внимателно със слънцезащитни продукти за чувствителна кожа и със съставки, изследвани относно провокиране на фотосензитивност. В такива случаи се препоръчва също ползването на слънцезащитни продукти с минерални съставки (титанов диоксид и цинков оксид), а те в микронизиран вид не водят до нежеланото побеляване на кожната повърхност. Този вид продукти са препоръчителни също и за деца с атопична и склонна към дерматити и екземи кожа.

Колкото до инфекциите, при днешните изисквания за дезинфекция в басейните не е допустимо да има опасност от бактерии и вируси. Проблем може да се породи по-скоро от възникване на гъбична инфекция на стъпалата и между пръстите на краката, най-вече при дълъг престой във водата, подгизване на кожата и създаване на необходимата за развитие на гъбичките влажна среда на кожната повърхност.

 

Какво да бъде поведението на хора с хронична уртикария през пролетта и лятото? Какви места да посещават и какви-не? Как да се предпазят?

Хората с хронична уртикария могат да получават обостряния на заболяването, ако те са зависими от цъфтящи растения или от въздействието на слънцето и топлината. В такива случаи се препоръчва избягване на престой на открито, особено през горещите и със силно слънцегреене часове на деня. Препоръчва се на такива пациенти да носят със себе си предписваните им противоалергични лекарства и да увеличат техните дози след консултация с лекуващия ги дерматолог. Не се препоръчват билкови локални препарати, тъй като понякога растенията и растителните екстракти, иначе полезни при вътрешна употреба, имат фотосенсибилизиращо действие при контакт с кожата и едновременно въздействие на ултравиолетови лъчи. Това се случва например с жълт кантарион, арника, целина, кора и масло от зелен лимон (лайм), седефче и др.

 

От една страна, непрекъснато ни се казва, че слънцето е опасно за кожата, предпоставка е за рак и пр. От друга - огромна част от населението, в това число и деца, страдат от недостиг на витамин D. Къде е златната среда при излагане на слънце?

В природата на човека няма еднозначни вреди и ползи. Ползата от слънцето като животворен фактор не трябва да се отрича - то убива микроорганизмите, УКРЕПВА КОСТИТЕ, намалява риска от рак на вътрешните органи, регулира кръвното налягане, подобрява настроението и съня, както и други функции на организма. Изброените активности на слънцето и ултравиолетовите лъчи са познати още от миналото.

В миналите времена обаче тези лъчи са имали съвсем различен, много нисък интензитет, продължителният престой на открито е бил добър за кожния синтез на витамин D, при това без опасност от предозиране и увреждане на кожата. Известно е, че силата на слънцегреенето се е увеличавала многократно в течение на последните няколко десетилетия. Така необходимата доза за синтеза на достатъчно количество витамин D се получава днес за много кратко време със слънчева експозиция на незащитени части от кожната повърхност- лицето, частично ръцете и краката от 15 минути до 2-3 часа, в зависимост от цвета на кожата, и то не в обедните часове. Но удължаването на слънчевото облъчване води до предозиране с всички последствия от необратимо увреждане на клетките на епидермиса и дермата, тяхната ДНК, ензимните процеси и други анормални явления.

 

Кожните болести само кожни ли са?

Кожата е най-големият орган на човешкия организъм и нейните заболявания са болести със съпътстващи промени на ставите, органите на нервната, сърдечносъдовата, отделителната и други системи на организма.

Затова и лечението на кожните болестни прояви почти винаги се съчетава с терапия на засегнатите вътрешни органи.

 

Ковид също се свързва с кожни обриви. Доколко те могат да се хронифицират?

Кожните прояви при ковид-инфекцията са чести. Обяснимо е, тъй като при тази инфекция се засягат най-малките кръвоносни съдове, които са безбройни и налични във всички тъкани, органи и системи. Поради факта, че кожните увреждания са на повърхността, те се виждат и диагностицират лесно. А това логично доказва колко много невидими и недиагностицирани увреждания има във всички органи, дори и без осезаеми клинични симптоми, но със съответни последствия за дълъг период от време след стихването на острите болестни смущения.

 

Има ли нещо важно, което трябва да кажете на читателите ни, а аз пропуснах да попитам?

Кожата е екран, който отразява вътрешното състояние на организма. Тя всъщност се явява и мястото, където се сблъскват агресивните външни фактори от околната среда с вътрешните реакции на организма и затова върху кожната повърхност се изявяват толкова много симптоми, съпътствани от засягане на целия организъм. Това показва необходимостта от комплексното лечение и обгрижване на кожното заболяване, за да не допуснем непростима непълнота на необходимото за нашия пациент лечение.


Доц. д-р Румяна Янкова е възпитаник на някогашния Висш медицински институт в Пловдив. Специалист е по дерматология и венерология и алергология. Защитила е дисертация на тема: Методът "кожен прозорец" при проучвания върху контактната свръхчувствителност. От 1993 г. е доцент, а от 2000 до 2016 г. е ръководител на Катедрата по дерматология и венерология. Дългогодишен завеждащ е на Сектора по алергология към Медицинския университет в Пловдив. Член е на Борда на съветниците на Института за клинични експертизи във Франция и е съосновател на българския филиал на същия институт, член е на Европейската академия по дерматология и венерология. Член е и на ръководството на Българското дерматологично дружество и зам.-председател на Секцията по дерматоалергология. Председател е на организациите "Дерматология и венерология" и "Сдружение срещу кожния рак".

В момента завежда Сектора по дерматология и алергология към УМБАЛ "Пълмед" в Пловдив.

Доц. Янкова е собственик и управител на клиника МедиДерма - клинична дерматология, алергология и естетична медицина" в Пловдив. експозиция на незащитени части от кожната повърхност - лицето, частично ръцете и краката от 15 минути до 2-3 часа, в зависимост от цвета на кожата, и то не в обедните часове. Но удължаването на слънчевото облъчване води до предозиране с всички последствия от необратимо увреждане на клетките на епидермиса и дермата, тяхната ДНК, ензимните процеси и други анормални явления.