22.05.2025 г.
Ранното диагностициране и навременната терапия могат не само да подобрят прогнозата, но и да спасят засегнатия крайник
Д-р Карагеоргиев, вашият екип в УМБАЛ „Пълмед“ прилага съвременно лечение на дълбока венозна тромбоза (ДВТ). Но нека първо изясним какви рискове крие това заболяване?
Дълбоката венозна тромбоза е заболяване, при което се образува съсирек в дълбоките вени – обикновено на краката. Особено рискова е проксималната дълбока венозна тромбоза, т.е. в бедрените и тазовите вени. Състоянието крие риск от белодробна тромбоемболия (БТЕ) – сериозно и потенциално фатално усложнение. Статистически, един на всеки 1000 души годишно развива ДВТ, а до 40% от пациентите с проксимална тромбоза (в бедрените и тазовите вени) се усложняват с БТЕ.
Как се диагностицира ДВТ?
Симптомите включват оток, болка, тежест, зачервяване или затопляне на крайника. Понякога болестта протича „тихо“ и се открива чак при усложнение.
Златен стандарт за диагнозата е доплеровата ехография (дуплекс сонография) на вените – безболезнен и широко достъпен метод. В някои случаи се назначават и кръвни изследвания (например D-димер), както и компютърна томография или ЯМР при по-сложни случаи.
Свързано ли е заболяването с напредналата възраст?
Според публикуваните данни в медицинската литература пациентите са от различни възрасти, което се потвърждава и от нашия опит. Въпреки че възрастните хора са по-рискови заради забавеното кръвообращение и съпътстващи заболявания като сърдечна и бъбречна недостатъчност, захарен диабет, онкологични заболявания, хронични възпалителни заболявания, все по-често се диагностицират и млади хора. Това се наблюдава особено при продължително обездвижване, например дълги полети, след операции, при бременност, прием на хормонални препарати и орални контрацептиви, травми или фамилна обремененост.
Съществува ли консервативна терапия на това доста разпространено заболяване?
Традиционното лечение с антикоагуланти има за цел да предотврати нарастването на съсиреците и образуването на нови такива, но не премахва самия тромб. Това увеличава риска от развитието на посттромботичен синдром, характерен с хронична болка, подуване, тежест в засегнатият крайник и нарушено качество на живот. Макар и в редки случаи могат да се появят заплашващи крайника състояния.
Как лекувате този проблем във вашето отделение?
Ние извършваме лечение чрез високоспециализирана ендоваскуларна процедура, при която съсирекът се достига директно чрез катетър и се разтваря или премахва механично. Отделението ни разполага с най-модерна апаратура, като и при това лечение прилагаме индивидуален подход към всеки пациент.
Международни клинични проучвания като ATTRACT и CaVenT потвърждават, че при индицирани пациенти този иновативен метод води до значително по-добри резултати в сравнение с медикаментозната терапия.
Предимствата на ендоваскуларната терапия са много. По-бързо и по-ефективно се възстановява проходимостта на вените спрямо консревативното медикаментозно лечение. Значително е намален рискът от трайни увреждания и посттромботичен синдром, като същевременно по-бързо се облекчава болката и намалява отока. Като цяло методът осигурява подобрено дългосрочно качество на живот.
Кои са главните симптоми, които могат да ни насочат към ДВТ и какво бихте препоръчали при съмнения за такова заболяване?
При внезапна поява на симптоми като болка, подуване или тежест в крака препоръчвам да не се отлага консултацията със специалист. Ранното диагностициране и навременното лечение могат не само да подобрят прогнозата, но и да спасят засегнатия крайник и живота.
При съмнение за ДВТ е важно да се обърнете към ендоваскуларен специалист с опит в лечението на венозната система - съдов хирург, инвазивен кардиолог или ангиолог. Опитът на кардиолозите в диагностиката и лечението на белодробна емболия е ключов елемент в терапевтичния алгоритъм, превенция и навременно лечение на това високорисково усложнение на ДВТ.
Има ли профилактика на ДВТ?
Да, и тя е изключително важна. Ключов съвет е да се движете повече. При дълго седене или пътуване е нужно да ставате, да се раздвижвате. Правете упражнения с краката и избягвайте седене с кръстосани крака. Освен това трябва да се пие достатъчно вода, тъй като дехидратацията сгъстява кръвта.
Важно правило е да се поддържа здравословно тегло и да се избягва тютюнопушенето. Физическото натоварване намалява риска от тромбоза, затова е препоръчителна умерена физическа активност за минимум 30 минути дневно.
При предразположение като фамилна история, операции, бременност – консултирайте се с лекар за редукция на рисковите фактори и превантивна терапия, включително употребата на еластични чорапи или медикаменти.
Какъв хранителен режим трябва да спазваме за да не се „срещнем“ с ДВТ?
Няма „вълшебна диета“, но се препоръчват храни, богати на фибри, а също и на омега-3 мастни киселини, които се съдържат обилно в риби като скумрия, сьомга, херинга и в лененото семе. Нужно е да се консумират повече зеленчуци и да се ограничат солта и преработените мазнини. Алкохолът трябва да е умерен.
Визитка
Д-р Димитър Карагеоргиев е специалист в областта на интервенционалната кардиология и ендоваскуларната медицина в Отделението по кардиология с инвазивна кардиология в УМБАЛ „Пълмед“. Той участва още в създаването на отделението през 2009г., а през 2021г. с екипа си отново се присъединява към него.
През 1986г. завършва ВМИ „Иван Павлов“ - Пловдив. Защитава специалност по вътрешни болести, по кардиология и по инвазивна кардиология. Работил е в кардиологичните отделения на болницата в гр. Първомай и в Първа градска болница - Пловдив. От 1996г. Работи като инвазивен кардиолог в новооткритото Отделението по инвазивна кардиология в УМБАЛ „Св. Георги“ . От 2012г. до 2021г. завежда отделението по Инвазивна Кардиология на МБАЛ „Св. Каридад“. Притежава 39- годишен медицински опит.
Д-р Таня Сапунджиева: Интензивните спортове не са за децата ...
Какво е важно за рационалното хранене през първите 1000 дни ...