Пациентът има нужда и от човешки поглед към своето страдание
11.10.2025г.
Г-жо Петкова, напоследък доста често медиите представят драстични случаи на агресия сред младежите. Като клиничен психолог бихте ли очертали факторите, които допринасят за развитие на такова разрушително поведение?
Агресивното поведение при младежите за съжаление остава един от актуалните проблеми в нашето общество, а решението му може да се обобщи в една ключова дума - превенция. Що се отнася до причините за разрушителните форми на агресия, то те са многофакторни и винаги строго индивидуални. Ако трябва да откроя най-често срещаните, това са семейната среда, в която младежът израства, неговите личностови особености, както и специфичните за възрастта импулсивни реакции, процесът на изграждане на идентичност и силната потребност на подрастващия да принадлежи към определена социална група. Именно тук идва ролята на превенцията - системна работа, както със самите подрастващи, така и със семействата им.
Случаят в Русе, при който група младежи нападнаха полицай, е показателен за тревожната тенденция на ерозия на уважението към авторитети и институции. От психологическа гледна точка подобни прояви отразяват не само лични дефицити в емоционалната регулация, но и социални такива. Когато агресията се превръща в средство за самоутвърждаване и демонстрация на сила в групата, тя придобива именно този разрушителен характер. Уви, неудобната истина е, че генезата на всички тези прояви се формира именно в семейството.
Възможно ли е с инструментите на психолога такъв проблем да се преодолее, а защо не и да се предотврати появата му?
Да, възможно е, но трябва да подчертая, че психологът не работи сам в изолация - ефективната превенция е резултат от сътрудничество между специалиста, семейството и училището. С инструментите на психолога - диагностика, консултиране и терапевтични похвати се идентифицират рискови фактори, изграждат се умения за саморегулация и се подпомага формирането на здравословни модели на общуване, но този процес е успешен само когато са въвлечени родителите. Те следва да разберат, че психологът не е враг, който ще ги обвинява или ще им дава съвети как да отглеждат детето си, а е част от общ екип, който действа в помощ на младежа.
Освен в ДКЦ „Пълмед“, работите и в болницата. За какво най-често се обръщат към вас хората?
В практиката ми както в ДКЦ “Пълмед”, така и в УМБАЛ “Пълмед”, хората най - често се обръщат за помощ при състояния, свързани с тревожния спектър, депресивни състояния, трудности в приемането и преработката на лоши новини и прогнози, както и все по-често поради кризи в междуличностните отношения. Немалка част от пациентите търсят подкрепа и при психосоматични оплаквания, когато конвенционалната медицина не намира биологична причина за страданията им. Добрата новина е, че през последните години все повече хора преодоляват стигмата, свързана с търсенето на психологична и психотерапевтична помощ. Все повече пациенти са осъзнати, че причините за симптомите им са отвъд физическото и разбират, че психотерапевтичният процес е инвестиция в здраве и повишено качество на живот.
Доколко е важно една болница да се грижи за душата на болния, а не само за неговото тяло?
Интегрирането на психологическа подкрепа, консултиране и терапевтични програми в болнична среда не е само “добавка” - то е съществена част от цялостното лечение. Когато пациентът се чувства разбран и подкрепен, той е по-спокоен, по-способен и по-съдействащ. Именно душата на болния е онази най-фина част, която има нужда от грижа, за да се облекчат процесите на възстановяване и адаптация към заболяването. Стресът и фазите на приемане на лоши новини са пряко свързани с промени в биохимията, а от там имат и пряка връзка с оздравителния процес. Пациентът има нужда и от човешки поглед към страданието си - без сложни медицински термини и без теми табу.
Възможно ли е психологът да помогне на пациента да се справи със страха и тревожността от тежка диагноза или от предстояща операция?
Страхът в такива ситуации е напълно очакван и естествен - той е част от нормалната реакция на организма и психиката към заплаха или неизвестност. При терминално болни, пациенти с хронични заболявания или такива, изправени пред оперативни интервенции, тревожните или страховите преживявания могат да придобият по-крайни, ирационални форми, при които съзнанието се фокусира върху най-лошите сценарии и губи връзка с реалността.
Ролята на психолога е да работи с пациента в посока възстановяване на връзката с реалността, като използва подходящи техники за емоционална регулация, когнитивно-поведенчески интервенции и адаптивни стратегии за справяне. По този начин пациентът се научава да разпознава ирационалните страхове, да ги обективизира и постепенно да намали тяхното влияние в ежедневното си функциониране.
Много често хората объркват професиите психолог и психиатър. Къде са допирните точки между тези две специалности и често ли се налага да работите съвместно?
Може да се каже, че психологът и психиатърът са като архитект и конструктор при изграждането на къща. Психиатърът, като лекар осигурява здравината на конструкцията - той изписва медикаменти, когато психичното заболяване застрашава нормалното човешко функциониране. Психологът, от своя страна е като архитектът, който планира и оформя пространството - работи с мислите, емоциите и преживяванията на пациента, като му помага да осъзнае аспекти от собствената си личност, които всъщност несъзнателно поддържат страданието, както и да формира у пациента нови работещи модели за справяне. Допирните точки между двете професии са многобройни - и двамата се стремят към едно и също : подобряване на психичното здраве на пациента. Често се налага съвместна работа, особено при сложни или хронични случаи, когато комбинацията от медикаментозно и терапевтично лечение е най-ефективна. По този начин се получава интегрирана грижа, в която всеки специалист допринася със своята експертиза.
Визитка
Нина Петкова, д.пс., е клиничен психолог в УМБАЛ и ДКЦ „Пълмед“ - Пловдив. Тя е психотерапевт и консултант по когнитивно-поведенческа терапия. Завършва бакалавърска степен по специалност „Психология“ във Великотърновския университет, след което придобива магистърска степен по специалност „Клинична психология” в Софийския университет. От 2019г. до 2022г. Нина Петкова работи в Клиниката по психиатрия и медицинска психология към УМБАЛ „Свети Георги”, Пловдив. През 2025г. защитава докторска степен по психология.
„Заедно срещу акнето“ - Дерматолозите на ДКЦ „Пълмед“ се вкл...