На 9 февруари отбелязваме Международния ден на епилепсията — инициатива, насочена към повишаване на обществената информираност за едно от най-честите хронични неврологични заболявания в света. Въпреки че засяга милиони хора, около епилепсията продължават да съществуват митове, страхове и стигма, които често са по-тежки от самото заболяване.
По този повод разговаряме с д-р Емануела Костадинова — лекар-специалист по нервни болести в Отделението по неврология на УМБАЛ „Пълмед“. Тя завършва медицина в Медицински университет Пловдив. Професионалното ѝ развитие включва специализация по „Нервни болести“, проведена в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив и УМБАЛ „Софиямед“ – София. През 2019 г. придобива специалност „Нервни болести“ към Медицински университет – София, а през 2020 г. завършва следдипломна квалификация по клинична електромиография.
Д-р Костадинова има значим опит в клинични проучвания и проявява изявен професионален интерес към лечението на хронична болка, множествена склероза, полиневропатии и клинична електромиография. Тя участва активно в международни курсове и научни форуми и е член на Българския лекарски съюз, Българското дружество по неврология, Европейската академия по неврология (EAN), American Heart and Stroke Association и Angels Initiative.
Епилепсията все още е обект на много митове. Как бихте обяснили на хората какво всъщност представлява заболяването и как то се проявява?
Епилепсията е хронично мозъчно заболяване с трайна предразположеност към повтарящи се епилептични пристъпи, дължащи се на абнормна електрическа активност в мозъка. Засяга над 70 милиона души по света и може да се появи във всяка възраст. Диагнозата се поставя при поне два пристъпа на повече от 24 часа разстояние, при единичен пристъп с висок риск от повторение или при диагностициран епилептичен синдром. Причините могат да бъдат генетични, структурни, метаболитни, инфекциозни, имунни или да останат неизвестни.
Проявите зависят от типа пристъп. Най-познати са генерализираните тонично- клонични пристъпи, при които се наблюдават сковаване и последващо треперене на тялото, често с временно спиране на дишането, посиняване, неволево изпускане на тазови резервоари и риск от травми. След тях обичайно има умора, объркване, мускулна болка и понякога захапване на езика. Миоклоничните пристъпи се проявяват като внезапни кратки „подскоци“ на крайниците или главата, а абсансите представляват краткотрайни загуби на съзнание с внезапно начало и край, често съпроводени от мигане на клепачите. Фокалните пристъпи започват в определена област на мозъка и могат да протичат със запазено или нарушено съзнание — симптомите варират от необичайни усещания, „déjà vu“ и специфични миризми до двигателни прояви, зрителни феномени и автоматизми.
Преди пристъп може да се появи аура с трудно описуеми усещания, страх или специфични миризми, а след него често следват продължителна умора и объркване. При правилно лечение повечето пациенти могат да водят нормален живот.
Много пациенти се сблъскват със стигмата и предразсъдъците около епилепсията. Може ли човек с това заболяване да води напълно нормален живот и какво бихте посъветвали обществото?
Преодоляването на стигмата, свързана с епилепсията, изисква целенасочени образователни кампании, които повишават информираността и коригират погрешните схващания сред обществото, учениците, учителите, здравните специалисти и работодателите. Ефективни са инициативите чрез медии, социални мрежи и училищни програми, както и активното участие на хора с епилепсия и техните семейства, което показва реалните възможности и постижения на пациентите.
При правилно лечение повечето хора с епилепсия могат да водят пълноценен живот — да работят, да учат, да създават семейства и да участват активно в ежедневните дейности. Полезно е пациентите да носят медицинска идентификация, указваща състоянието и приеманите лекарства, както и редовно да посещават наблюдаващия невролог за проследяване на терапията.
Стриктният прием на медикаментите и здравословният начин на живот са ключови. Нередовният прием увеличава риска от повторни пристъпи и затруднява контрола им. Редовната физическа активност подобрява общото състояние и качеството на живот, а поддържането на постоянен режим на сън е особено важно, тъй като недоспиването е чест провокиращ фактор. При избора на професия е добре особеностите на пристъпите да се обсъдят с лекуващия лекар с оглед безопасността.
В ежедневието се препоръчват конкретни мерки — душ вместо вана поради по-висок риск от удавяне при пристъп, незаключване на вратата на банята, избягване на работа на височина или с тежки машини и повишено внимание при грижа за малки деца. Сред провокиращите фактори са недоспиването, силният стрес, прекомерната употреба или внезапното спиране на алкохол, енергийните напитки с кофеин и мигащата светлина при фотосензитивна епилепсия. Умерената консумация на кафе и чай обичайно е безопасна.
При първи пристъп на епилепсия у близък или непознат, какви са най-важните неща, които всеки трябва да знае и направи?
При генерализиран тонично- клоничен пристъп е важно да се запази спокойствие и да се отбележи началото на пристъпа. Човекът трябва да бъде поставен на безопасно място, като се отстранят опасни предмети наоколо, а главата се обърне настрани, за да се предотврати задавяне. Не бива да се поставят предмети в устата и не трябва да се правят опити за задържане на движенията. След края на пристъпа човекът се поставя в странично положение, за да се намали рискът от аспирация.
Спешна помощ трябва да се потърси, ако пристъпът продължи повече от пет минути, ако това е първи пристъп, ако съзнанието не се възстановява в рамките на 5–10 минути, ако пристъпът е настъпил във вода, има поредица от пристъпи без възстановяване между тях, наблюдава се затруднено дишане или травма, както и при бременност или при бебе под шест месеца.
Какви са съвременните възможности за лечение и контрол на епилепсията?
Съществуват над 30 одобрени медикамента с различни механизми на действие, като изборът им зависи от типа епилепсия, възрастта и индивидуалните особености на пациента. При правилен подбор повечето хора постигат добър контрол на пристъпите. При лекарствено-резистентна епилепсия се обсъждат допълнителни терапии.
Хирургичното лечение е възможност при пациенти с фокална епилепсия, когато медикаментите не дават резултат. Премахването на зоната, от която започват пристъпите, може да доведе до свобода от пристъпи при значителна част от пациентите, особено при темпорална епилепсия или при случаи с доказани мозъчни тумори и съдови малформации.
Когато операцията не е подходяща, се използват невростимулатори — устройства, които подават електрически импулси към нервната система. Стимулацията на блуждаещия нерв, отговарящата невростимулация и дълбоката мозъчна стимулация могат значително да намалят честотата на пристъпите. Поведенческите подходи и здравословният начин на живот допълват лечението и подобряват качеството на живот.
Онколози от УМБАЛ „Пълмед“ в Световния ден за борба с рака: ...