EN
Back to top hospitalpulmed.bg

Доц. Румяна Янкова, водещ дерматолог и алерголог, "Пълмед": Високите дози на слънцезащитните продукти не са безобидни за детската кожа

в. Марица, Здравно приложение

11.05.2023г.

 

Доц. д-р Румяна Янкова, дм, завършва Медицински университет - Пловдив през 1973 г., а шест години по-късно придобива специалност "Дерматология и венерология".

През 1990 г. защитава дисертация на тема: "Методът "кожен прозорец" при проучвания върху контактната свръхчувствителност". През 1993 г. получава научно звание "доцент". Ръководител е на  Центъра по алергология и дерматология в медицински комплекс „Пълмед“.

 

Доц. Янкова, пролетта е сезон, в който се наблюдава бум на алергиите. Кои от тях представляват най-голямото предизвикателство по отношение влошаването на качеството на живот?

През пролетта се проявява особено силно тъй наречената сезонна алергия или полиноза, която се причинява от полените - малки и леки зрънца. Те са пренасяни като прашец по въздуха и в други сезони (есен, дори зима), но в по-слаба степен. При сухо и ветровито време полените се разпространяват по-бързо, а дъждовете и влагата ги задържат към земята. В края на зимата и през пролетта цъфтят главно дърветата елша, леска, върба, бреза, ясен, бук, дъб, топола, клен, бор, бряст и др., в края на пролетта и началото на лятото – тревите и зърнените култури див овес, пшеница и ръж. По-късно през лятото и в началото на есента цъфтят билките или плевелите като коприва, живовляк, амброзия, ливадна тимотейка, ежова главица и др.

Характерна за поленовата алергия е сенната хрема или алергичен ринит, чиито симптоми са кихане, водниста хрема, запушен нос, възпалени очи (конюнктивит), сълзотечение, подути клепачи, сърбеж в носа и гърлото, понякога дразнеща кашлица. По-тежки симптоми могат да бъдат загуба на обоняние, болки в ушите и ставите, главоболие, отпадналост и общо неразположение. Макар и с неголям риск за организма, алергичният ринит се оказва свързан с други болести като атопичен дерматит, синуит, инфекции на горните дихателни пътища и най-сериозното заболяване сред тях - бронхиалната астма.

Понякога през пролетта се обострят и кожните симптоми на атопичния дерматит със зачервени петна, пъпчици, суха и раздразнена кожа и засилен сърбеж, въпреки че това заболяване е най-силно проявено през зимата. При изнежената и неподготвена за слънчевите лъчи кожа, по-интензивното слънцегреене, съвместно с цъфтящите растения, топлината и използването на козметични продукти, може да предизвика неприятно усещане на дразнене и сърбеж върху лицето и евентуално други непокрити зони, а са възможни и обриви. Тези симптоми обикновено са наречени „слънчева алергия“ от потърпевшите.

 

Лесно ли се диагностицират алергиите и как човек може да разбере, че причина за леката хрема, за пъпчиците или сърбежа по кожата са именно някакви алергени?

Кожното тестуване е лесно изпълнимо, доста точен диагностичен метод. Извършва се в спокоен период, преди или след обостряне на алергичните симптоми. Специалистът алерголог поставя малко количество (капка) от всеки подозиран алерген и се извършва убождане (pricktest), което въвежда в повърхностния слой на кожата минимално количество от алергена. Това следва да породи алергична тестова реакция при наличие на алергична реактивност на изследвания човек. Реакцията се проследява и отчита след 20 минути. За някои алергени се използва тест с вътрекожно инжектиране и реакциите се отчитат и след 24 часа. Възможни са и кръвни тестове за имуноглобулини Е, които могат да дадат данни и за бъдещата прогноза на заболяването. По-различно е епикутанното тестуване (patchtest, пач тест) с камерки и лепенки върху кожата на гърба и отчитане след 48 часа. Този тест диагностицира контактна алергия, т.е. алергия към метали, козметични продукти, локални измивни и козметични препарати, каучук, консерванти, парфюми е др. Пач тестът може да се осъществи и като фото-пач тест, като алергените се прилагат върху кожата в две еднакви успоредни редици, от които едната се облъчва със специална лампа и след това се оценяват разлики в реакциите в облъчени и необлъчени участъци. При съответни положителни реакции се поставя определена диагноза на алергично заболяване.

 

Колко често слънцето е причина за кожни проблеми и можем ли да се предпазим ефективно, предвид че и слънцезащитните емулсии не са напълно безвредни?

Слънчевите лъчи, приятно очаквани след студената зима, са затоплящи и съживяващи кожата. Но при прекаляване със слънчево удоволствие, особено в обедните часове, настъпват нежелани явления, част от които бяха вече споменати. Понякога проявите са доста по-сериозни с характер на слънчево изгаряне и добавени симптоми на кожна реакция. Уместно е засегнатите места да се мият само с вода и да не се употребява никаква козметика. Ако описаните смущения не стихнат и се засилят през следващите дни, е препоръчителен преглед при дерматолог - алерголог. Подобни кожни проблеми възникват особено при продължителен престой на слънце в комбинация с изпотяване, обилна козметика, парфюми, контакт със синтетични и силно оцветени дрехи или при въздействия от цъфтящи растения и треви по поляни, гори и ливади.

 

Кои фототипове кожа са най-уязвими към слънчевите лъчи ?

Известно е, че силата на слънцегреенето се е увеличавала многократно в течение на последните няколко десетилетия. Така, дори необходимата доза за синтеза на достатъчно количество витамин Д се получава днес за много кратко време върху незащитена част от кожната повърхност – лицето, частично ръцете и краката, от 15 минути до 2-3 часа, в зависимост от цвета на кожата, и то не в обедните часове. Най-уязвими към слънчевата радиация, респективно към ултравиолетовите лъчи, активната синя светлина и дори обилната дневна светлина, са хората с фототипове 1 и 2 от известните 6 стандартни фототипа по световно използваната скала на Фицпатрик. Това са индивиди със светла кожа, руса и рижава коса и светли очи. Удълженото време на слънчево облъчване води до предозиране с всички последствия от необратимо увреждане на клетките на епидермиса и дермата, тяхната ДНК и различни ензимни процеси, които са не само остри и краткотрайни, а често дълготрайни с невъзстановими последствия, включително познатото фотостареене на кожата и кожен рак.

 

Има ли специфична проява при децата на различните видове алергии? За какво трябва да внимават родителите, особено в този сезон?

Детската кожа е значително по-ранима от тази на възрастните. Всички въздействия върху нея имат многократно по-силни ефекти, защото при децата е налице по-голямо съотношение между площта на телесна повърхност и телесно тегло. Поради незрелостта на кожните структури и несъвършената имунна система, различни кратковременни или продължителни вредни въздействия от околната среда имат неблагоприятни последствия и провокират различни увреждания. Всички фактори на околната среда – температура, влажност на въздуха, слънчеви лъчи, прах, замърсявания и др., въздействат върху децата още от раждането им. Различни инфекции, насекоми и паразити също атакуват детската кожа. Към слънцето също трябва да се подхожда с още по-повишено внимание, защото високите дози на ултравиолетова радиация представляват сериозна агресия срещу детската кожа с всички непосредствени реакции (дразнене, изгаряне, сърбеж и алергии) или отдалечени във времето и възрастта болестни явления, включително пигментни тумори и кожен рак, за който вече беше споменато. В практиката си често се сблъсквам с недомислена грижа по отношение на слънчевото облъчване – например с използването на голямо количество слънцезащитни препарати при продължителен престой на плажа. Високите дози на слънцезащитните продукти не са безобидни за детската кожа в комбинация с активното слънце след 11:00 ч. и преди 17:00 ч.

Друго често срещано заболяване в ранната детска възраст е атопичният дерматит, за който вече говорихме и който може да бъде част от т. нар. атопична болест или да остане самостоятелно заболяване, което децата развиват след двумесечна възраст. В ранна възраст, най-вече през лятото, зачестяват случаите на алергични прояви на строфулус (детска папулозна уртикария) и други дерматити, причинени от насекоми, треви, пясък и пр.

 

Може ли да им се дава някакъв медикамент превантивно и изобщо какво поведение се препоръчва при малчуганите, за да се предпазят от алергии или да се избегнат усложнения?

Превантивната медицина е най-висшата форма на съвременната медицина. Алергичният ринит в детската възраст обикновено не е сериозно заболяване, но ако проявите са продължителни, може да се наруши сънят, ежедневните занимания в училище и изобщо да е смутен цялостният живот на малчуганите. Другите алергични процеси имат подобно въздействие върху ежедневието на децата. В тази насока, методите за предпазване от болестотворните влияния и профилактиката са от особено значение. В световен мащаб се създават групи от различни специалисти, обединени от повсеместно значими програми с оглед ограничаване на алергенната експозиция, приложение на нелекарствени предпазни мерки, информация и обучение на децата заедно с техните семейства. Когато е необходимо, се използват и лекарствени препарати, и хипосенсибилизация при строго специализирани лекарски предписания.