05.03.2026г.
Заболяването енцефалит често остава непознато за широката общественост, но може да доведе до сериозни последици. По повод отбелязания наскоро Световен ден за борба с енцефалита разговаряме с д-р Петя Аргирова, дм, специалист по инфекциозни болести в УМБАЛ „Пълмед“ и главен асистент в Медицински университет – Пловдив. Професионалните ѝ интереси са насочени към инфекциите на централната нервна система, включително менингити и енцефалити — едни от най-тежките невроинфекции. Тя е автор на научни изследвания и монография, посветени на тяхната профилактика, диагностика и лечение.
Д-р Аргирова, какво представлява енцефалитът и кои са най-честите причинители?
Енцефалитът е възпаление на мозъчната тъкан, при което се нарушават неврологичните функции. Макар да е сравнително рядко заболяване, то протича много тежко и изисква продължително болнично лечение и комплексна диагностика. Прогнозата често е неблагоприятна. Част от преживелите пациенти остават с неврологични последици като двигателни нарушения, вторична епилепсия, зрителни и слухови увреждания или когнитивни дефицити.
Заболяването най-често се причинява от вируси, по-рядко от бактерии, гъбички или паразити. Възможен е и автоимунен произход, при който имунната система атакува мозъчните клетки, често след инфекция или при съпътстващи заболявания. Сред водещите вирусни причинители са херпесните вируси (херпес симплекс тип 1 и 2, варицела-зостер), както и ентеровируси и арбовируси, предавани чрез кърлежи и комари. В България от арбовирусните причинители значение имат вирусите на кърлежовият и западнонилският енцефалит.
По-висок риск от тежко протичане имат малките деца, хората над 60–65 години, както и пациентите с отслабен имунитет или хронични заболявания. Сезонност обикновено липсва, с изключение на арбовирусните инфекции, които се срещат по-често през топлите месеци.
Кои симптоми са най-характерни за тази изключително тежка патология?
Енцефалитът обикновено започва остро с висока температура, силно главоболие и повръщане. Често се появяват повтарящи се гърчове, последвани от нарушения в съзнанието в рамките на часове или дни. Пациентите могат да бъдат объркани, неадекватни или да проявяват поведенчески и психотични симптоми като агресия и халюцинации. С напредване на състоянието настъпват сънливост и затруднен контакт, а в тежки случаи — кома. Тези симптоми изискват незабавна медицинска помощ.
Как се поставя диагнозата и колко важно е ранното лечение?
При съмнение за невроинфекция пациентите се приемат по спешност в болница. Кръвните изследвания са насочващи, но решаващо значение има лумбалната пункция с изследване на ликвор. За доказване на вирусен причинител най-често се използва PCR диагностика, а при съмнение за определени инфекции — серологични тестове. Образните изследвания също са важни — компютърна томография се извършва още при приема, а магнитнорезонансната томография дава по-детайлна оценка на мозъчните промени.
Навременното лечение е ключово за изхода от заболяването. Прилага се терапия за овладяване на мозъчния оток, а при вирусен енцефалит ранното приложение на антивирусния генеричен медикамент ацикловир може да бъде животоспасяващо, когато се касае за херпесни инфекции. За повечето от вирусите липсва специфично лечение и терапията е патогенетична и симптоматична. При автоимунен енцефалит се използват имуносупресивни медикаменти за потискане на възпалението.
Може ли енцефалитът да бъде предотвратен и какви съвети бихте дали за евентуално предпазване от такива инфекция?
Пълната превенция е трудна, тъй като заболяването често възниква при предразположени лица. Малка част от вирусните невроинфекции са ваксинопредотвратими — например полиомиелитът, за който ваксината е включена в имунизационния календар, и бесът след рискова експозиция. Съществува ваксина и срещу варицела-зостер вирус, която може да намали риска от свързаните усложнения, включително енцефалит.
За арбовирусните инфекции най-важни са предпазните мерки срещу ухапвания от кърлежи и комари — използване на репеленти, оглед на тялото след престой сред природата и поддържане на околните площи. Ваксина е налична срещу кърлежов енцефалит и се прилага в региони с висока заболеваемост.
Визитка
Д-р Петя Аргирова, дм, е специалист по инфекциозни болести в Инфекциозното отделение на УМБАЛ „Пълмед“. Завършва медицина в Медицински университет – Пловдив през 2015 г., а година по-късно започва специализация по инфекциозни болести в Клиниката по инфекциозни болести към УМБАЛ „Св. Георги“. През 2020 г. придобива специалност по инфекциозни болести.
След успешно защитена дисертация през 2021 г. получава образователната и научна степен „доктор“. От 2022 г. е главен асистент в Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина към Медицински университет – Пловдив, съчетавайки клиничната практика с преподавателска и научна дейност.
Д-р Аргирова е активен член на Българския лекарски съюз, Дружеството на инфекционистите в България, Южнобългарското дружество по инфекциозни болести, епидемиология и паразитология, както и на Европейско дружество по клинична микробиология и инфекциозни болести (ESCMID).
Отделение по инфекциозни болести официално отвори врати в УМ...