EN
Back to top hospitalpulmed.bg

Д-р Димитър Димитров, началник на Отделението по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Пълмед“: Специалността ни изисква за секунди до минута да вземеш важно решение

Вестник Марица

30.3.2023


Най-важното в работата е екипът и трупането на познания

 

Д-р Димитров завършва Медицина в Медицинска академия София през 1995г. През 2001 г. придобива специалност Анестезиология и Интензивно лечение.

От 1996 г. до 2001 г. е асистент в катедра Анестезиология и Интензивно лечение към Медицински Университет София , “Александровска” болница.  От 2001 г. до 2011 г.  работи в УМБАЛ “Св. Георги”-Пловдив – Клиника по анестезиология реанимация и интензивна терапия /КАРИТ/. През 2011 г. започва работа в СБАЛ “Торакс”, а от 2014 г. в УМБАЛ „Пълмед”. От 2015 г. до 2019г. е началник Отделение по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Пълмед“. От 2019 до 2020г. е управител на лечебното заведение. Има над 35г. опит като анестезиолог и реаниматор, както и над 40 сертификати за специализации в областта на интензивната терапия. 

 

 

-Д-р Димитров, в навечерието на Световния ден на здравето – 7 април, кажете ни какво е да си "пазител" на човека между живота и смъртта?

Този ден е повод да се вгледаме в себе си , както хората се вглeждат в нас. Да изпитаме гордост и радост, че практикуваме най- хубавата професия и да кажем на нашите пациенти-каквото и да Ви говорят ние сме до Вас. Ще помогнем. Усмихнете се. Доверете ни се. Правете разлика между медицина и здравеопазване. Ние, Българските лекари, правим медицина. Правим я добре.

Но като във всеки един друг ден –това е работа. При леглото на критично болен пациент, чиито органи и системи не функционират физиологично и са заместени от апарати няма време и смисъл от илюзии и самозаблуди.  Затова и днес просто си вършим работата честно и както трябва.

 

-Промени ли се в последните години доверието между лекар и пациент?

Промени се. Доверието за съжаление е на по - ниско ниво и във двете посоки. Едва ли бих могъл да анализирам причините за това, но мога да се досетя за няколко. Като най- видна и плуваща на повърхноста причина, но не най важна, е фоновия шум-рефрен „реформа в здравеопазването”. Всеки политик, журналист и пр. е използвал това словосъчетание. Всъщност, формалния достъп до качествена медицина в България е най-лесният от държавите в ЕС. Веднага се опонира, че в отдалечените места няма болници, а хората са бедни и не могат да си позволят пътуване до близкия град. Да, но това не е медицински проблем. Това е остър социален проблем. Този проблем обаче се представя като медицински и в общественото съзнание се формира негативно отношение към здравеопазването и конкретно към работещите професията лекар.

Всъщност всички гореспоменати политици подменят въпроса. Същите те не са решили тежки социални проблеми, но ги подменят с „тежки проблеми в здравеопазването”. Хората реагират с недоверие.

 

 

-Какво е да ръководиш едно от най-тежките звена в една болница -Реанимацията?

Да осъзнаеш приоритетите. Тук се подържа живота на критично болни пациенти. Ключа е в екипната работа. Взаимозаменяемост. Квалификация. Добра апаратура. Атмосферата в големия колектив също е от значение. Работата ми е да поддържам екипа в отделението по анестезиология и интензивно лечение компетентен и да продуцираме високо качество при всеки един критичен пациент 24ч. в денонощието. Всеки ден. От това зависи живота му.

 

 

-Имате над 35г. опит като анестезиолог и реаниматор? Какво за вас е най-важно в професията?

Не знам точно. Убеден съм кое е най вредното-„да поназнайваш”. Във повечето лекарски специалности имаш време за справка, корекция и размисли. Нашата специалност изисква за секунди до минута да вземеш важно решение. За правилното действие се изисква познание. Има степени, които са различни. Информация, знание и познание. Изглеждат подобни, но не са. Информацията можете да намерите даже чрез Гугъл. Знанието се трупа чрез задълбочени размишления над информацията и изграждане на мисловни схеми. А познанието е използването в практиката на тези мисловни конструкции достатъчно дълго време и корекцията им. Така че най смислено ми се струва, че отговорът е трупане на познание.

 

-Какво ще пожелаете на колегите и на по-младите от тях, които сега започват кариерата си?

Първо да са здрави. Никога да не губят добро настроение. Да се отърсят от всякакви самозаблуди, насаждани страхове и мнения, и с гордост да практикуват най - хубавата професия. Да се самоусъвършенстват постоянно. Това носи радост и увереност.