Д-р Владимир Иванов, дм, инвазивен кардиолог в УМБАЛ „Пълмед“: Високите температури могат да доведат до нарушения в сърдечния ритъм
четвъртък 11 април 2024

При недостатъчен прием на течности има повишен риск от поява на тромби

в.Марица

11.04.2024г.

Д-р Иванов, кои сърдечносъдови заболявания и състояния се обострят в момента, при смяната на сезона и настъпването на доста топло време?

При здрав организъм адаптацията към по-топлото време става в повечето случаи безпроблемно, но при хронично болни пациенти може да възникнат оплаквания и обостряне на дадени хронични заболявания.

Освен падане на кръвното налягане и дехидратация (обезводняване) , високите температури могат да доведат до поява на нарушения в сърдечния ритъм. Доказано е, че при по-високи температури, над средните за сезона, се покачва неимоверно сърдечносъдовия риск.

При дехидратация вследствие на повишено изпотяване и недостатъчен прием на течности възниква тъй наречената хемоконцентрация, един вид сгъстяване на кръвта, което води до повишен риск от поява на тромби. Заедно с други механизми, това може да повиши риска от миокарден инфаркт или мозъчен инсулт.

При дехидратация се активира и симпатиковата нервна система, което също повишава сърдечносъдовия риск.

Промяна в състава на електролитите, загуба на калий и/или магнезий, може да повиши риска от ритъмни нарушения. От друга страна, прием на повече алкохолни напитки може да доведе до дехидратация на организма или да я влоши.

За да се избегне обезводняване и падане на кръвното налягане се препоръчва прием на повече течности, минимум 1.5 -2 литра и по възможност да се избягват горещините. При падане на артериалното налягане е необходимо да се адаптират дозите на приеманите медикаменти и при поява на оплаквания във връзка със сърдечносъдовата система, да се потърси лекарска помощ.

Кои са най-изявените рискови фактори за развитието на сърдечносъдови заболявания?

Рисковите фактори водещи до сърдечносъдови инциденти са няколко. Това са артериалната хипертония, високите нива на холестерол, захарният диабет, тютюнопушене, наднормено тегло, обездвижване, фамилна обремененост. Някой от тези рискови фактори не могат да бъдат повлиявани, като фамилна обремененост и времето, през което даден рисков фактор е въздействал върху организма. Ние също не можем да променим гените си. Върху повечето рискови фактори обаче ние имаме влияние и може да променим нещата, за да не се стига до развитие на сърдечносъдов и/или мозъчносъдов инцидент. Имайки предвид възможните последици от сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт, повлиявайки сърдечносъдовите рискови фактори ние влияем на нашата съдба, така и на нашите близки.

С какво сами си вредим - нарушена диета, обездвижване, стрес, лоши навици?

Вече посочих, че тютюнопушенето е сред факторите, които могат да доведат до възникване на сърдечносъдов инцидент. Когато спрете пушенето, намалявате риска от миокарден инфаркт с около 50%. Това ще го постигнете трудно с който и да е медикамент. Препоръчвам да се следи редовно кръвното налягане и нивата на холестерол, да се редуцира наднорменото тегло, да се избягва прекомерната консумация на готварска сол и на пържени храни. Задължителна е също физическа активност минимум 3 часа седмично.

Каква е ролята на превенцията, за да бъде забавена или изобщо да не се развие сърдечносъдова патология, независимо от генетичните фактори?

За да се предотврати възникването на сърдечносъдов инцидент, препоръчвам на хората след навършване на четиридесетгодишна възраст да посетят кардиолог, за да се калкулира тъй нареченият сърдечносъдов риск. Той дава прогноза дали има опасност през следващите десет години даден пациент да развие сърдечен инфаркт. Важни индикатори при извършване на тази калкулация са колко е кръвното налягане, какви са стойностите на холестерола, кръвната захар, тютюнопушене. Освен прием на съответни медикаменти, пациентите като цяло могат да направят също много с промяна в стила си на живот.

При вторичната профилактика обаче, когато някой е преживял вече сърдечносъдов инцидент, освен задължителен прием на определени медикаменти, е необходимо споменатите рискови фактори да се следят доста по-стриктно. Също след прекаран сърдечносъдов инцидент при спазване на препоръките на кардиолозите за прием на медикаменти, промяна в начина на живот и редовно проследяване, пациентите биха могли да живеят дълги години с приемливо или добро качество на живот.

Над 10 години сте работили в кардиологията на университетска клиника в германския град Бохум, като последните няколко години сте били на позицията старши лекар. Защо оставихте успешната си кариера там и все пак решихте да се върнете в България?

Оставих кариерата си в Германия и се прибрах, за да имам най-малкото толкова успешна кариера в България. Заминах преди години да следвам в Германия с нагласата да се върна в България. Работата в клиниката в Бохум ме изгради като специалист и съм много благодарен, че имах този шанс, но винаги ми липсваше българската среда и ми липсваха също близките хора. У нас се чувствам на мястото си и въпреки някои разлики в работата в България и Германия, свързани по-скоро с организацията на здравеопазването в двете държави и ресурсите, с които разполагат двете здравни системи, аз съм щастлив тук както в личен, така и в професионален план. В „Пълмед“, където работя, условията са идеални и по отношение на екипа, и на вътрешната организация и на технологичното обезпечаване. Имам практика и в ДКЦ „Пълмед“, като два пъти седмично преглеждам и в ДКЦ 1 в родния ми град Пазарджик.

Визитка

Д-р Владимир Иванов, дм, е инвазивен кардиолог в УМБАЛ „Пълмед“ в Пловдив от началото на 2021г. Завършва медицина през 2007г. в гр. Есен, Германия, а през 2014 г. защитава успешно специализация по Вътрешни болести и Кардиология. Три години по-късно защитава научна степен „доктор по медицина“ в Университета в гр. Бохум.

От юни 2008г. до 2018г. работи в „Санкт Йозеф Хоспитал“, една от клиниките към Университета в Бохум, където от 2015г. е старши лекар. От юли 2018г. до февруари 2019г. работи в Клиника по кардиология и Отделение по инвазивна кардиология на УМБАЛ „Александровска“, гр. София. През март 2019г. се завръща в родния си град Пазарджик, където до края на 2020г.е ръководител на катетеризационната лаборатория към Отделението по кардиология „МБАЛ - Пазарджик“.