Продължителното затлъстяване оставят биологичен „отпечатък“ върху ДНК на клетките дълго време след намаляването на телесното тегло
На 14 ноември отбелязваме Световния ден за борба с диабета. Датата е избрана в чест на рождения ден на Фредерик Бантинг, който заедно с Чарлз Бест има ключова роля в откриването на инсулина. Световният ден е учреден през 1991 г. от Международната диабетна федерация и Световната здравна организация с цел да насочи вниманието към заболяването и неговото нарастващо разпространение.
По този повод разговаряме с д-р Венци Нашев от Отделението по ендокринология на УМБАЛ „Пълмед“. Интересуваме се от разликите между инсулиновата резистентност, предиабета и захарния диабет, значението на ранното откриване, рисковите фактори и възможностите на съвременното лечение на социалнозначимите ендокринни заболявания.
Д-р Нашев, какво представляват инсулиновата резистентност, предиабетът и захарният диабет и как са свързани помежду си?
Захарният диабет тип 2, предиабетът и инсулиновата резистентност представляват различни етапи от прогресията на една и съща метаболитна дисфункция. Най-често се установява дисбаланс между енергийния внос и енергийния разход, водещ до наднормено тегло, а различните етапи отразяват способността на организма да се справя с него.
Първоначално, при затлъстяване, клетките, в които инсулинът осъществява физиологичната си функция – да осигури производството на енергия, която да „нахрани“ клетките, губят чувствителност към действието му. Панкреасът компенсира това със свръхсекреция на инсулин. Това е физиологичен отговор на организма, целящ да поддържа нормални нива на кръвната захар. Ако се направи изследване в този момент, ще установим високи стойности на инсулин и нормална кръвна захар.
При предиабет панкреасът вече се е „изморил“ и не може да поддържа тези високи нива на инсулин в отговор на резистентността към действието му. Състоянието се изразява в леко повишение на кръвната захар, което все още няма клинична изява.
Когато панкреасът не само се е изморил, но и е загубил над една трета от резервите си, настъпва трайно повишаване на глюкозата в кръвта, което поставя клиничната диагноза захарен диабет тип 2.
Важно е да се отбележи, че от началната точка на наднорменото тегло до появата на предиабет може да измине дълго време – до 10–15 години. Границата между предиабета и изявения захарен диабет обаче е много тясна, ако не се предприемат действия.
А какво е най-характерно за захарния диабет тип 1 ?
Захарният диабет тип 1 е съвсем различно заболяване, при което е налице абсолютен инсулинов дефицит в резултат на атака от имунните клетки на организма срещу клетките, които произвеждат инсулин – бета-клетките на панкреаса.
Единственото възможно лечение е с инсулин, а навлезлите сензори за постоянно глюкозно мониториране и затворени системи, имитиращи работата на панкреаса, подобряват контрола на заболяването.
Настоящите и бъдещите усилия са насочени към разпознаване на захарния диабет тип 1 в предклиничните му фази и прилагане на лечение, което да отложи клиничната изява на заболяването с години.
Защо ранното откриване и навременната намеса при предиабет и захарен диабет са толкова важни?
Предиабетът, както и ранният диабет, могат да протекат напълно безсимптомно, но и при двете състояния е налице повишен сърдечносъдов риск.
Ранната интервенция е от изключително значение поради феномена на метаболитната памет.
Продължителното затлъстяване и/или хипергликемията водят до епигенетични промени, т.е. оставят биологичен „отпечатък“ върху ДНК на мастните и други клетки на тялото дълго време след намаляване на телесното тегло или постигането на нормална кръвна захар.
Например при редуциране на теглото клетките, носещи тази памет, са програмирани за бързо нарастване (експанзия) и ускорено поглъщане на мазнини, в случай че се възстанови високовъглехидратна или високомазнинна диета. Това може да обясни наблюдавания йо-йо ефект, особено при рязко отслабване, каквото се постига със съвременната инжекционна терапия.
При захарен диабет механизмите, водещи до хроничните усложнения на заболяването – сърдечносъдови, бъбречни, очни и други, продължават да действат дълго време след постигане на нормална кръвна захар.
Този феномен е от огромно значение по време на бременност, когато в отговор на повишените нужди на плода може да възникне гестационен диабет – висока кръвна захар по време на бременност. Това може да „бележи“ ДНК не само на майката, но и на плода. За поколението това се изразява в повишен риск от затлъстяване в детска възраст и от захарен диабет и сърдечносъдови заболявания в зряла възраст.
Какви са особеностите на затлъстяването в детска възраст и с какви рискове е свързано?
Затлъстяването в детска възраст и пубертета се изразява предимно в увеличаване на броя на мастните клетки (медицинският термин за това е хиперплазия), докато затлъстяването в зряла възраст е изключително за сметка на увеличаване размера на мастните клетки (хипертрофия).
Освен това детското затлъстяване се характеризира със специфично разпределение на мастната тъкан (най-вече при момичета), асоциира се с повишен риск от преждевременен пубертет, полиендокринен метаболитен овариален синдром при момичетата, както и с повишен риск от захарен диабет и сърдечносъдови заболявания в зряла възраст.
Другите важни етапи в живота, през които човек е по-уязвим към метаболитни нарушения, са следродилният период и менопаузата при жените, както и старческата възраст при двата пола.
Кои хора е препоръчително да бъдат изследвани за предиабет и захарен диабет? Кои са основните рискови фактори?
На скрининг подлежат всички хора с наднормено тегло, фамилна обремененост за захарен диабет, възраст над 40 години, жени с полиендокринен метаболитен овариален синдром и гестационен диабет, хора със сърдечносъдови заболявания или отклонения в липидния профил.
Рисковите фактори включват нездравословен хранителен режим, обездвижване, хроничен стрес, нарушения в съня, генетична предиспозиция, възраст и придружаващи заболявания. От тях факторите, върху които можем да въздействаме, са начинът на живот, нивата на стрес и сънят. Останалите са немодифицируеми рискови фактори.
Как оценявате съвременната инжекционна терапия, включително GLP-1 рецепторните агонисти?
Мисля, че тези медикаменти доказаха огромния си потенциал в диабетологията, като значително увеличават шанса за ремисия на захарен диабет тип 2 – нещо, което беше рядкост преди тяхното навлизане.
Важно е да се каже, че те са само помощно средство, което насърчава правилния хранителен режим и отслабването. Водят до висока мотивация на пациента и позволяват по-лесна адаптация към промяна в начина на живот, която ще определи шанса за постигане на дълготрайната цел при тези пациенти.
Какъв е основният Ви съвет към хората по отношение на профилактиката и грижата за метаболитното здраве?
Бих ги посъветвал да не възприемат наднорменото тегло само като естетичен проблем, а хората с близкородствени роднини със захарен диабет задължително да се консултират с лекар. Съветвам ги също да се придържат към здравословен начин на живот. Като хранителен режим на преден план изпъква средиземноморската диета. Това е единствената диета при затлъстяване и захарен диабет тип 2, при която ползата е в такава степен доказана, че не се препоръчва броене на калории.
Открийте myMed – новата платформа за лесно и удобно записване на час за преглед! https://mymed.bg/
Съдовата хирургия на „Пълмед“ – активна част от националната...