Човек е на толкова години, на колкото са кръвоносните му съдове
в. Доктор
20.07.2026г.
Често сме чували в романтичните филми: “Той/тя разби сърцето ми”. А знаете ли, че “разбитото сърце” е физически реално заболяване и е включено в Международната класификация на болестите с код 10: I51.81?
Защо това състояние засяга по-често жените след менопауза? Кога стресът „зашеметява“ миокарда? По какво се различават кардиомиопатията Такоцубо от инфаркта? Защо е важно да имаме смисъл в живота, за да сме здрави? Отговор на тези и други въпроси потърсихме от кардиолога д-р Екатерина Петкова.
- Д-р Петкова, какво представлява синдромът на разбитото сърце?
- Най-кратко казано, синдромът на разбитото сърце, известен още като Такоцубо или стрес-индуцирана кардиомиопатия, е временно нарушение на функцията на сърдечния мускул, което обикновено се провокира от силен емоционален или физически стрес.
- Защо се нарича Такоцубо?
- Името идва от японски съд за лов на октоподи („тако цубо“), защото при образно изследване лявата камера придобива характерна форма с разширен връх и стеснена основа. Има и атипични видове представяне, но наименованието на това заболяване се дължи на класическата и най-често срещана форма.
- Кои са причините за появата му?
- Често се появява след интензивен емоционален или физически стрес - смърт или тежко заболяване на близък човек, онкологично заболяване, тежка операция или травма, остро неврологично събитие (инсулт, гърч). Причина може да бъде и тежка инфекция или друго сериозно заболяване, както и развод, силен конфликт или емоционален шок.
Освен отрицателни събития, синдромът може да бъде провокиран и от силни положителни емоции – така наречения "happy heart syndrome" при неочаквано приятна новина или събитие.
Смята се, че причината е внезапно повишаване на стресовите хормони (адреналин и норадреналин), които временно „зашеметяват“ сърдечния мускул. Ключов фактор е внезапната неврохормонална реакция, а не видът на емоцията.
- Каква е ролята на околната среда, на начина на живот, възрастта, пола? Може ли да се говори за наследственост и генетична предразположеност?
- Макар че кардиомиопатията Такоцубо обикновено се отключва от остър стресов фактор. Практиката сочи, че не всички хора реагират еднакво на различни видове стрес. Вероятно съществува комбинация от биологична предразположеност и отключващ фактор.
Най-характерната особеност на синдрома е, че засяга предимно жени след менопауза. Една от водещите хипотези е защитната роля на естрогените. След настъпване на менопаузата, вследствие намаляването на нивата на естрогените, сърцето и кръвоносните съдове стават по-чувствителни към внезапни високи нива на катехоламини.
Забелязва се и „психосоматична“ нокса – хората с тревожни разстройства, депресивни или посттравматични състояния, са с повишен риск от такъв тип сърдечна реакция.
Все повече изследователи разглеждат Такоцубо като
ЗАБОЛЯВАНЕ НА ОСТА МОЗЪК-АВТОНОМНА НЕРВНА СИСТЕМА-СЪРЦЕ
При някои хора съществува генетична и биологична уязвимост. Всичко това на фона на възрастта и хормоналните промени, както и на психологични и социални фактори, оказва негативно влияние върху реакцията към стрес. Вследствие на това се отключва масивен катехоламинов отговор и се развива временна дисфункция на миокарда.
С други думи, синдромът на Такоцубо вероятно не е просто резултат от „силна емоция“, а от взаимодействието между генетика, хормонален статус, нервна система и фактори на околната среда. Такава съвкупност е определяща за това кой ще развие заболяването и кой няма да реагира по този начин на същия стрес.
- Може ли деца да развият кардиомиопатия, предизвикана от стрес?
- Краткият отговор е „да“. Но не бих желала да навлизам в сферата на сърдечносъдовите заболявания при деца и юноши, които в много аспекти са с коренно различни етиологични и патофизиологични механизми, в сравнение с възрастни пациенти. Но най-общо казано, едно тежко заболяване, травма, силен емоционален стрес, биха могли да отключат подобна каскада от неврохормонална реакция и при деца - прекомерна активация на симпатикусовата нервна система и масивно освобождаване на катехоламини.
При децата това се случва много по-рядко, в сравнение с възрастните. Но при поява на алармиращи симптоми като болка в гърдите, задух, сърцебиене, загуба на съзнание, е редно да се потърси консултация с детски кардиолог.
- Кои са симптомите и на какво трябва да обърне внимание човек, за да потърси лекарска помощ?
- Основните алармиращи симптоми са същите като при остър миокарден инфаркт. Това включва внезапна гръдна болка с характер на тежест, стягане зад гръдната кост, която може да се разпространява към лявата ръка, рамото, гърба, шията или долната челюст. Може да бъде придружена от задух, сърцебиене, както и частична или пълна загуба на съзнание (т.нар. пре/синкоп).
Признаци за остра сърдечна недостатъчност или кардиогенен шок, като тежък задух до невъзможност за заемане на легнало положение, посиняване на устните или пръстите, изразено спадане на кръвното налягане, студена, влажна кожа, обърканост или нарушено съзнание, тежки животозастрашаващи аритмии, могат да изискват специализирани реанимационни дейности. При по-тежко протичащи случаи, може да се наложи използване на устройства за подпомагане на дишането, а понякога и специализирани апарати, които подпомагат сърдечната дейност и поддържат организма докато сърцето не възстанови силата си.
- Как протича заболяването?
- При навременно и правилно лечение, заболяването протича с добра прогноза, като в рамките на няколко седмици сърцето може да се възстанови напълно.
Но трябва да се има предвид, че в редки случаи, може да не настъпи 100% възстановяване на сърдечната функция, както и че, щом един път пациент е имал такъв тип сърдечна увреда, съществува вероятност за рецидив.
- Как се диагностицира?
- Диагнозата на стрес-индуцираната кардиомиопатия е предизвикателство, защото в началото тя много наподобява остър миокарден инфаркт. Затова диагностичният процес обикновено започва по същия начин, както при пациент със съмнение за инфаркт.
- Може ли да се сбърка с други заболявания?
- Анамнезата, клиничните и параклиничните данни също често ни водят към работна диагноза – остър коронарен синдром. Разликата между двете се крие в 2 основни изследвания – едното е селективната коронарна ангиография, при която в условията на остър коронарен синдром имаме данни за влошено кръвоснабдяване на част от сърдечния мускул (не винаги, но в по-голямата част от случаите), а при стрес-индуцираната кардиомиопатия -
НЯМАМЕ ДАННИ ЗА ЗНАЧИМА КОРОНАРНА БОЛЕСТ
Другото изследване, което е „златен стандарт“ за откриване и проследяване на Такоцубо кардиомиопатия, е ядрено-магнитен резонанс на сърцето. За разлика от случаите на остър коронарен синдром (с или без обструкция на коронарен съд), при Такоцубо липсват данни за исхемична увреда на сърдечния мускул, по-скоро се наблюдава временно „отпускане“ и „оток“ на дадена зона, която при проследяване след даден период, търпи обратно развитие. Важно е това заболяване да се проследи в динамика. Само така можем да бъдем убедени в диагнозата си. В случай, че не настъпи пълно възстановяване на сърдечната функция, има вероятност да се касае за друг вид сърдечна патология, която може да изисква комплексна и специализирана терапия.
- С какво се сблъсквате във всекидневната си практика по отношение на тази диагноза?
- При типичен случай това е пациент, постъпващ със съмнение за миокарден инфаркт, като анамнеза, клинични, параклинични данни, сочат към работна диагноза – остър коронарен синдром. Ехокардиографията показва характерна (в повечето случаи) дисфункция на лявата камера на сърцето. Коронарографията не открива коронарна болест, обясняваща това състояние. При извършване на ЯМР на сърце се откриват промени, характерни за Такоцубо кардиомиопатия. След дни или седмици
ФУНКЦИЯТА НА СЪРЦЕТО СЕ ПОДОБРЯВА
Именно възстановяването на камерната функция при проследяване е една от характерните особености на синдрома на Такоцубо и помага окончателно да се потвърди диагнозата.
Както споменах вече, Такоцубо кардиомиопатия е по-скоро диагноза на отхвърлянето – докато не се отхвърли, се приема за остър коронарен синдром и се лекува според алгоритмите за това. След което, при липса на необходимост от коронарна реваскуларизация, се прилага терапия за лечение на сърдечна недостатъчност. Едва когато сърцето си възстанови функцията, можем да заключим, че се касае за стрес-индуцирана кардиомиопатия.
- Лечимо заболяване ли е?
- В по-голямата част от случаите сърдечната функция се възстановява напълно, тъй като не настъпва необратимо увреждане на миоцитите (мускулните клетки). Но съществуват и случаи, при които остават трайни следи - било то по отношение на сърцето, ако не успява да се възстанови напълно, или по отношение на други органи, в случай на емболизация. Когато част от сърцето не се съкращава, се създават условия за стагниране на кръвта в тези зони, което може да прерасне в образуване на тромби, които биха могли да емболизират на различни места в тялото и да причинят исхемични инциденти от различен характер.
- Кои са съвременните методи на лечение и какви са последиците, краткосрочни и дългосрочни, ако не се лекува? До какви усложнения може да се стигне?
- Съвременните познания и медикаменти, с които разполагаме, ни позволяват да менажираме по-голямата част от случаите и да постигнем отлични резултати. В основата си, лечението е изцяло консервативно, т.е. прилагаме само медикаменти, с които да облекчим затруднената функция на сърцето и да лекуваме признаците на сърдечна недостатъчност. Това се прави с цел да се подпомогнат кардиомиоцитите да възстановят нормалната си функция.
Много е важно пациентите също да са информирани по отношение на важността от стриктното придържане към препоръките, за да имаме добри резултати и да се намали вероятността да останат трайни следи.
Има случаи на тежко протичащи форми на стрес-индуцирана кардиомиопатия. В тези случаи използваме различни кардиореанимационни мероприятия, чрез които имаме за цел да се овладее острата фаза,
ДА СЕ НАМАЛИ ВЕРОЯТНОСТТА ОТ ИНВАЛИДИЗАЦИЯ И СМЪРТ
Възможни са и усложнения, налагащи и кардиохирургично или друго оперативно лечение (остра тежкостепенна митрална недостатъчност, руптура на миокарда и други).
Рискът от последици, които могат да настъпят в острия период, са главно свързани с проявите на сърдечна недостатъчност, различни видове аритмии, както и емболизация на образувал се в кухината на лявата камера тромб. Ако не се вземат адекватни мерки и не се лекуват според съвременните изисквания, има риск от трайни последици както по отношение на сърдечносъдовата система, така и по отношение на останалите органи.
- Какъв трябва да е начинът на живот на човек, диагностициран със синдром на разбитото сърце?
- Човек, диагностициран със синдром на разбитото сърце, трябва на първо място да преосмисли начина си на живот. Рисковите фактори, които могат да бъдат коригирани, следва да се променят – спиране на тютюнопушенето, редуциране приема на алкохол, контрол на телесното тегло, контрол на липидния профил, кръвната захар, пикочната киселина и други.
- Предотвратимо заболяване ли е и как?
- За съжаление, все още не е открита формулата, чрез която може да се предотврати появата на стрес-индуцираната кардиомиопатия. Въпреки това, при спазване на препоръките, изброени по-горе, може да се намали рискът от тежки последствия.
- Какви са Вашите препоръки?
- На първо място, човек трябва да се грижи за здравето си, не само на думи, а с реални действия. Препоръките за контрол на рисковите фактори са плод на дългогодишни изследвания и познания в областта на сърдечносъдовото здраве.
Напоследък е много модерно да се говори какво е дълголетието, как да го постигнем. Еднозначен отговор няма, но различните теории се базират на една обща основа – човек е на толкова години, на колкото са неговите сърце и кръвоносни съдове. Затова е важно да се храним здравословно, да се движим достатъчно, да избягваме вредности, да обръщаме внимание на профилактиката на сърдечносъдовите заболявания, но и на своевременното лечение, когато има необходимост от такова.
И един често пропускан аспект, който обаче е от изключителна важност за общото ни благосъстояние, е това да имаме някаква мисия в живота си и да се чувстваме полезни. Да бъдем част от общност, всеки ден да имаме причина да станем и да започнем деня си целеустремени. Защото когато човек загуби смисъла на живота си, той не намира мотивация да се бори за него.
ВИЗИТКА:
Д-р Eкатерина Петкова завършва с отличие медицина в Университета по медицина и фармация "Victor Babeș", Тимишоара, Румъния през 2014 г. и специализира кардиология. Защитила е магистратура по “Обществено здраве и здравен мениджмънт”. Член е на Български лекарски съюз, на Българското дружество по кардиология, на Европейското дружество по Кардиология и на неговия Съвет по Кардио-Онкология. От 2015 г. д-р Петкова работи в Отделението по кардиология с инвазивна кардиология на УМБАЛ „Пълмед“ - Пловдив. Част е от екипа специалисти на ДКЦ „Хипократ“ - Пещера.
Мария ИВАНОВА
Доц. Румяна Янкова: Изгарянията в детска възраст са предпост...