в. Труд
26.05.2026
Автор: Ирен Делчева
Страхът да отидеш на лекар, намалява възможността за излекуване
Все повече и все по-млади хора чуват страшната диагноза: рак. Прието е да се смята, че това е равносилно на смъртна присъда, но лекарите са категорични, че хваната навреме, страшната болест е напълно лечима. Какво отключва онкологичните заболявания и дали стресът, на който все повече сме подложени, е виновен за тревожната статистика, питаме д-р Татяна Апостолова.
- Д-р Апостолова, какво отключва онкологичните заболявания, от които страдат все повече хора?
- Причините обикновено са комплексни. Съществуват доказани рискови фактори, които увеличават вероятността от развитие на онкологично заболяване, но рядко става дума само за една причина. Пример за ясна причинно-следствена връзка с конкретно злокачествено заболяване е тютюнопушенето при карцинома на белия дроб. При различните видове рак рисковите фактори имат различна тежест. Тютюнопушенето например е свързано не само с карцинома на белия дроб, но и с този на пикочния мехур. Влияние оказват още наследствеността, инфекции, начинът на живот, храненето, хроничните възпаления, замърсяването на околната среда и възрастта.
- Може ли човек да се предпази от тези заболявания?
- В известна степен - да. Генетичната предразположеност има значение, но здравословният начин на живот също е изключително важен. Балансираното хранене, физическата активност и поддържането на нормално телесно тегло, както и избягването на вредни фактори могат значително да намалят риска. Има наследствени мутации, които повишават вероятността от развитие на определени тумори. Например при някои пациентки с карцином на млечната жлеза съществува възможност мутацията да се предаде на дъщеря или близка родственичка. Това обаче не означава, че заболяването задължително ще се развие. Дори при наличие на такава генетична обремененост, здравословният начин на живот и редовната профилактика могат да имат голямо значение.
- Смята се, че стресът е отключващ фактор за редица заболявания, включително и онкологични. Как може в днешния луд свят да се предпазим?
- Намаляването на стреса е важна част от грижата за здравето. Съществуват различни техники и практики - йога, медитация, психологически методи за справяне с напрежението. Много помагат разходките сред природата, спортът и заниманията с любимо хоби. От значение е и личната нагласа - начинът, по който човек преживява трудните моменти. Има хора, които преминават през тежки житейски изпитания, без това да доведе до заболяване, докато при други и по-малки стресови фактори оказват по-сериозно влияние. Организмът и психиката реагират различно при всеки човек.
- Всеки е чувал, че ранното откриване на рака е важно, въпреки това българинът избягва да ходи на лекар, защо?
- Най-често причината е страхът от диагнозата. Много хора неглижират симптомите или отлагат прегледа с надеждата, че проблемът ще отмине сам. Това обаче често води до късно откриване на заболяването. В Националната програма за борба с рака, приета през 2023 г., е заложен сериозен акцент върху информираността и профилактиката. В България все още липсват достатъчно активни и постоянни образователни кампании. В някои държави дори на обществени места има информационни послания, които насърчават хората да потърсят лекарска помощ при определени симптоми. У нас подобна култура тепърва трябва да се развива. Много често именно страхът води до забавяне на диагнозата. А когато заболяването бъде открито в по-късен стадий, възможностите за радикално лечение са значително по-малки. При ранно открит карцином обаче шансовете за успешно лечение са много високи. Това важи особено за карцинома на млечната жлеза, при който в повечето случаи има симптоми, стига човек да им обърне внимание навреме. Един от най-разпространените митове е, че рак на гърдата съществува само ако се напипа бучка. Това не е така. Понякога симптомите могат да бъдат секреция от гърдата, промяна в цвета или структурата на кожата, промяна във формата на гърдата или дискомфорт. Познаването на симптоми и навременната реакция могат да доведат до по- ранно откриване и успешно лечение.
- Не е ли по-добре все пак хората да ходят на профилактични прегледи, а не сами да преценяват имат ли симптоми?
- Разбира се. Профилактиката е изключително важна. Общопрактикуващите лекари разполагат с програми за профилактични прегледи, в които са включени различни изследвания според възрастта и рисковите фактори на пациента. Аз често давам един много прост съвет - човек да си избере конкретен месец в годината, в който да прави профилактичните си прегледи. Това може да бъде например месецът около рождения ден или първия месец отгодината. Когато има ясен план, той много по-често се изпълнява. Профилактиката включва кръвни изследвания, мамография при жените, гинекологични прегледи, а след определена възраст и колоноскопия през определени интервали. Това са важни изследвания, които могат да помогнат заболяването да бъде открито навреме, още преди да е дало сериозни симптоми.
- Кои са най-честите онкологични заболявания в България?
- При жените най-честото онкологично заболяване е карциномът на млечната жлеза, а при мъжете - карциномът на простатната жлеза. Сред най-разпространените онкологични заболявания и при двата пола са още ракът на белия дроб и колоректалният карцином. Това са локализациите с най-висока честота у нас. Възрастта за профилактични прегледи зависи от конкретното заболяване и индивидуалния риск, но след 40-годишна възраст човек вече трябва целенасочено да обръща внимание на онкологичната профилактика. С напредването на възрастта се натрупват генетични изменения в клетките и рискът от развитие на туморни заболявания нараства. При карцинома на млечната жлеза например организираният скрининг обикновено започва между 45- и 50-годишна възраст. Подобни са препоръките и при колоректалния карцином. Това, разбира се, не означава, че преди тази възраст не могат да се развият тумори, но те са значително по-редки.
- Трябва ли онкоболните пациенти да спазват диета и мит ли е това, че раковите клетки се размножават от храни, съдържащи захар?
- Всички клетки в организма използват глюкоза като източник на енергия, включително и туморните клетки. Това обаче не означава, че човек трябва напълно да изключи захарта или да спазва крайни режими. По-важното е да се избягват резките колебания в кръвната захар и храненето да бъде балансирано и здравословно. Препоръчително е да се ограничат силно преработените храни, продуктите с много консерванти и прекомерната употреба на захар. Добре е менюто да включва повече пресни плодове и зеленчуци, качествена домашно приготвена храна и разнообразно хранене. Не говорим за строга „противоракова“ диета, а за здравословен начин на хранене, който подпомага организма по време на лечението и възстановяването.
- Трябва ли онкоболните да приемат хранителни добавки и витамини?
- Това е много деликатна тема. Не всички хранителни добавки са полезни, а някои могат дори да бъдат неблагоприятни за пациенти с онкологични заболявания. Затова приемът им винаги трябва да бъде обсъден с лекуващия лекар. По време на лечение определени храни и добавки могат да взаимодействат с ензимите, които разграждат медикаментите в организма. В резултат на това може да се стигне или до повишена токсичност, или до намаляване на ефекта от лечението. Например при някои видове химиотерапия не се препоръчва консумацията на грейпфрут, защото влияе върху метаболизма на лекарствата. Същото важи и за продукти като жълтия кантарион. Именно затова пациентите трябва да бъдат внимателни и да не приемат добавки „на своя глава“, дори когато става дума за билки или витамини.
- Има ли нови методи и медикаменти при лечението на рака?
- Новостите в онкологията са в различни направления. Лечението на онкологичните заболявания основно включва три метода - хирургично, лъчетерапия и лекарствена терапия. Те могат да се прилагат самостоятелно, да се комбинират или да се провеждат последователно, в зависимост от конкретния случай. Решението за терапевтичния подход се взема от мултидисциплинарен екип, в който участват различни специалисти - онколог, хирург, лъчетерапевт, образен диагностик и патолог. Именно този екип определя с кой метод да започне лечението и как да продължи. Сред по-новите подходи в лъчетерапията е радиохирургията. При лекарственото лечение развитието е изключително динамично. Все по-широко приложение намират таргетните терапии и имунотерапията. Таргетното лечение е насочено към конкретни молекули в туморната клетка. При определени мутации се образуват белтъци, които стимулират неконтролируемото делене на клетките. Съвременните медикаменти могат да блокират действието на тези белтъци, което води до спиране на растежа на тумора и до т. нар. клетъчна смърт. Имунотерапията подпомага собствената имунна система на организма да разпознава и атакува туморните клетки. Това е една от най-значимите промени в онкологията през последните години.
- Онкоболните пациенти през няколко месеца са подложени на ПЕТ скенер, доколко това е опасно?
- Не е задължително проследяването на всеки пациент да се извършва с ПЕТ скенер. Това е съвременен и много прецизен метод за образна диагностика, който комбинира анатомичен образ със сведения за метаболитната активност на тъканите чрез радиофармацевтик. ПЕТ скенерът е по-чувствителен в сравнение с много от останалите образни методи, но необходимостта и честотата на изследването се определят от лекуващия онколог според конкретното заболяване и етапа на проследяване. Напоследък самите пациенти все по-често настояват за такова изследване, защото го възприемат като „най-добрия“ метод. Важно е обаче да се знае, че всяко образно изследване трябва да бъде назначавано по медицински показания. ПЕТ скенерът не е безвреден в абсолютен смисъл, тъй като има определено лъчево натоварване, макар и контролирано. Затова трябва да се използва разумно и при реална необходимост.
- Наскоро гръмна скандал, че са спрени 2 скринингови програми за рак на маточната шийка и на дебелото черво. Каква вреда ще донесе това за пациентите?
- Истината е, че в България все още няма реално функциониращ национален скрининг в пълния смисъл на думата. Скрининговите програми представляват организирано търсене на заболявания при хора без симптоми, в определени възрастови групи, с ясни правила за проследяване и обхват на населението. У нас профилактични дейности съществуват под различни форми, но не и като добре организирана национална система, каквато има в много европейски държави. Например скринингът за карцином на млечната жлеза би трябвало да се провежда чрез мамография на всеки две години при жени между 49 и 69 години. Подобен организиран подход е необходим и за рака на маточната шийка, за карцинома на простатната жлеза и за колоректалния карцином. Именно ранното диагностициране дава най-голям шанс за успешно лечение и по-добра преживяемост. В държавите, където има добре развити скринингови програми, резултатите са категорично по- добри.
- Преди дни участвахте в среща на сдружение „Спри рака“. Какво обсъждахте с колегите си?
- Основната идея на сдружението е свързана с информираността, профилактиката и ранното откриване на злокачествените заболявания. Сегашната кампания е с фокус рака на млечната жлеза. В срещата участваха различни специалисти, ангажирани с лечението на заболяването - медицински онколог, хирург, лъчетерапевт, пластичен хирург. Всеки от нас сподели своята гледна точка и най-важното, което пациентите трябва да знаят. Особено важно е да достигаме до хората в по-малките и отдалечени населени места, където достъпът до специализирана медицинска помощ и информация е по-ограничен. Именно там често пациентите търсят помощ късно и диагнозата се поставя в по-напреднал стадий. Нашата мисия е да говорим повече за профилактиката и да насърчаваме хората да обръщат внимание на здравето си. В крайна сметка решението е лично, но вярвам, че информираността може да помогне на човек да преодолее страха. Защото страхът е силен, но знанието е още по-силно.
Д-р Татяна Апостолова е завършила Медицинския университет в Пловдив. Има специалности по вътрешни болести и медицинска онкология. Работила е като лекар - ординатор, ръководител “Лечебна дейност” в Комплексен онкологичен център-Пловдив и началник на онкологично отделение в МБАЛ “Джи Мед” - Пловдив. От началото на май 2016 г. е началник онкологично отделение в УМБАЛ “Пълмед”.
Допълнителни дати за консултации с германският неврохирург д...