30.07.2025г.
В рубриката „Лекарите на България“ ви запознаваме с водещи специалисти от различни здравни заведения в България, разказваме за първите им стъпки в медицината до моментите, които никога няма да забравят. С какви предизвикателства се сблъскват и какво ги мотивира да продължават напред.
Кои са лекарите на България извън болниците и кабинетите, как се справят със стреса и какво обичат най-много в работата си? В рубриката „Лекарите на България“ ще ги видите не само като изявени професионалисти, а и като личности с вдъхновяващи истории.
Запознайте се с д-р Мария Ивановска – Клиничен имунолог, Началник лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ „Пълмед“ – Пловдив.
Д-р Мария Ивановска, дм, завършва медицина през 2012 г. в Медицински университет – Пловдив, България. Завършва докторантура по имунология през 2018 г. в МУ – Пловдив. Тя е главен асистент по клинична имунология от 2019 г. в същата катедра. От 2022 година е и лекар към Университетски комплекс „Пълмед“ – Пловдив.
Образование/Специализации: Гимназия с медицински профил-Северна Македония; МУ-Пловдив, България/ Кратки специзализации – Нидерландия, Франция, Австрия, Германия и Израел
Автор и съавтор на множество публикации в български и международни рецензирани списания, включително списания с импакт фактор. H индекс – 10. Научни интереси – стрес и промени в имунната система в състояние на стрес, психобиотици, психоневроендокриноимунология (PNEI) и имунни дефицити. Работила е като докторант на Еразъм обучение в Donders institute for brain, cognition and behavior в Наймеген, Холандия и други университети (Франция, Австрия, Германия и Израел).
Член е на Българската асоциация по клинична имунология (БАКИ), Европейската мрежа за психоневроимунология (EPN), „Асклепий“ МУ – Пловдив, Европейската академия по алергология и клинична имунология (EAACI), Психоневроендокриноимунологично общество (PNIRS) и др.
Избрана е за младши посланик на Universal Science Education and Research Network (USERN) за България през 2019 г. През 2021 година печели награда за най-добър млад учен на МОН – България. През 2023 година печели Балкански медицински награди (Медицински оскари) за най-добър млад лекар в категория иновативни подходи. През месец октомври 2023 година печели наградата на РК – БЛС – Пловдив „Ти си нашето бъдеще“. През 2024 година печели признание от пациентите, а именно „Лекарите, на които вярваме“ на вестник „24 часа“.
Как и кога осъзнахте, че искате да станете лекар?
Мотивацията ми да стана лекар се появи още в юношеските ми години, когато баща ми се разболя сериозно. Видях отблизо как страданието на близък човек може да промени живота на цялото семейство и колко важни са навременната диагноза, професионалното отношение и човечността на лекарите. Тогава реших, че ще посветя живота си на медицината независимо от усилията и предизвикателствата по пътя.
Как избрахте специалността си и защо?
Изборът ми на специалност беше вдъхновен от желанието ми да разбера сложните механизми на човешкия организъм и връзката между имунната система и различни заболявания. Клиничната имунология ме впечатли с това, че обединява знания от множество области, уникална интердисциплинарна специалност. Вярвам, че истинският напредък в медицината идва, когато разберем „езика“ на имунната система – тя е централна комуникационна мрежа на организма, която контролира здравето ни. Избрах тази област, защото ми дава възможност да откривам скрити причини за хронични състояния, да работя с напреднали диагностични методи и да прилагам персонализирани терапии.
Как стартира Вашата кариера и как се разви във времето?
Кариерният ми път започна още по време на следването ми, когато съчетавах теоретичните знания с практика и доброволческа работа. След дипломирането ми работих в няколко болници, където натрупах разнообразен клиничен опит и се сблъсках с реалността на ежедневната медицинска практика. Паралелно с това работих известно време в университетска библиотека, което ми даде достъп до ценни научни източници и ме мотивира да задълбоча знанията си. Кариерата ми в академичната среда стартира като редовен докторант, след което станах асистент в Медицински университет – Пловдив. Постепенно с натрупания опит и интерес към науката реших да специализирам клинична имунология. Този път ме научи, че развитието в медицината е непрекъснат процес, изискващ постоянство, любопитство и отдаденост.
Какво Ви носи работата с пациенти и как успявате да изградите доверие с тях?
Всеки човек, който потърси помощ, носи своята история, страхове и надежди и за мен е чест да бъда част от процеса на тяхното оздравяване. Доверието се гради с внимание и уважение – важно е не само да лекуваш болестта, но и да се погрижиш за човека като личност. Старая се да обяснявам диагнозите и терапиите на достъпен език, да давам време на пациентите да споделят тревогите си и да усещат, че са чути. Това изгражда силна връзка и мотивира пациента да участва активно в собственото си лечение. С една дума, работата с пациентите ми носи удовлетворение.
Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъсквате в работата си?
Работата в болнична среда е свързана с постоянен стрес – напрежението да не се допусне грешка, да се реагира бързо при непредвидени ситуации и да се справяш с тежки диагнози и емоциите на пациентите и техните близки.
Системният стрес е допълнително усложнен от високите очаквания както на пациентите, така и на колегите и институцията. Липсата на достатъчно време за почивка и понякога недостигът на ресурси създават усещане за постоянна бдителност. Психологическото натоварване е голямо, защото лекарят трябва да запази спокойствие и увереност дори когато вътрешно изпитва напрежение. За мен истинско предизвикателство е и това да отделям време за личното си емоционално възстановяване – да се „изключа“ от болничната среда, когато се прибера вкъщи.
Кои са най-важните качества, за да сте успешна във Вашата професия?
Лекарят трябва да има не само знания, но и способността да слуша, разбира и подкрепя пациента. След това идват аналитичното мислене, прецизността и постоянната готовност за учене – медицината се развива бързо и изисква непрекъснато усъвършенстване. Да знае как да се справи със стреса, умението за работа в екип са ключови за успеха.
Бихте ли разказали за пациент или случай, който никога няма да забравите?
Никога няма да забравя една възрастна жена, която дойде при мен след години на страдание и погрешни диагнози. Тя беше прекарала почти целия си живот с повтарящи се инфекции и хронична умора, но тези симптоми бяха омаловажавани или погрешно интерпретирани от различни лекари. Когато започнахме по-задълбочени изследвания, открихме, че тя страда от общ вариабилен имунен дефицит (CVID) – състояние, което, за съжаление, често остава недиагностицирано, докато не стане критично. Не губихме време и започнахме спешно лечение, което промени изцяло качеството ѝ на живот. По-късно тя ми благодари с думите, че за първи път от години се чувства истински жива. Тази история ме научи, че понякога най-важното в медицината е да слушаш внимателно пациента, да не подценяваш симптомите и да вярваш на интуицията си, когато търсиш истинската причина за страданието.
Какви нови технологии и методи следите в момента във Вашата област?
Вярвам, че бъдещето на медицината е в интеграцията между класическите подходи и новите технологии. Аз лично се занимавам с приложение на иновативни методи в областта на психоневроендокриноимунология. Тук е необходим персонализиран подход и добър анализ на установените променени биомаркери в състояние на стрес и поразиите, които те са направили на имунната система. Най-важна в момента е профилактиката. Тя е от съществено значение във всяко едно поле в медицината, тя спасява животи. Технологиите трябва да вървят ръка за ръка със здравната култура и профилактиката. Затова активно работя за повишаване на информираността на пациентите относно здравословния начин на живот, значението на ранните профилактични прегледи и навременното търсене на медицинска помощ. Според мен истинският напредък в медицината е тогава, когато съчетаем новите технологии с добре изградена здравна култура в обществото.
Как вземате трудни решения, свързани със здравето на пациентите Ви?
В моята сфера рядко се налага да вземам толкова драматични и спешни решения, каквито са необходими в хирургията или спешната медицина. Въпреки това, когато става въпрос за избор на терапия, диагностичен подход или дългосрочен план за пациента, винаги се опирам на медицина, базирана на доказателства. Разчитам на най-актуалните научни данни, международни препоръки и клинични ръководства. Когато е необходимо, търся мнението на колеги и експерти, защото вярвам, че най-добрите решения се вземат чрез колективен опит и ясна обосновка, която пациентът разбира и приема.
Как се справяте със стреса и натоварването в работата и как си почивате?
Стресът може да бъде и добър – еустрес. Той ни поддържа живи. Аз се опитвам добре да управлявам стреса на работното място чрез спортуване, разходки със семейството и четене на книги. Обожавам да рисувам, но за съжаление, рядко намирам време за този тип терапия.
Какви съвети бихте дали на младите хора, които обмислят кариера в здравеопазването?
Да не се отказват от мечтите си. Ще има и по-добри дни за тях. Важно е да обичаш това, което правиш, защото медицината не е просто работа, а начин на живот.
Какво бихте променили в медицинската система, ако имахте тази възможност?
Много труден въпрос. Бих насочила повече ресурси в профилактиката и промоция на здравословен начин на живот, управление на стреса и дигитализация за облекчаване на всяко едно ниво в здравеопазването.
Какво най-много обичате в работата си?
Усещането, че си направил малка, но значима разлика в живота на един пациент, е безценно. Това е истинската награда за всички усилия и трудности, които тази професия носи.
За „Булфарма“ здравето е кауза, която обединява: Изберете ла...
Отделението по кардиохирургия към УМБАЛ „Пълмед“ на 1 год...