в. Доктор
14.07.2025г.
При психосоматични болести мозъкът променя дори и тялото
Зачестяват случаите, при които човек изпада в състояние на гняв, тревожност или постоянно потисната агресия, но не е наясно с емоциите, които предизвикват тези симптоми. Когато това статукво продължи дълго време, кръвното налягане се повишава постоянно, а това води до ускоряване на пулса и дишането. Ако не сме в състояние открито да изразим тази постоянно потисната агресия, емоционалното състояние остава непроменено и физиологичните симптоми, свързани със състоянието на гняв, например, продължават. Емоциите активират нервната система и жлезите с вътрешна секреция. Психосоматичните разстройства могат да засегнат почти всяка част от тялото, но най-често от тях страдат органи и системи, които не са под волеви контрол - сърдечносъдовата и храносмилателната система. Така емоционалният стрес влошава съществуващите заболявания и вече има доказателства, че той може да предизвика заболявания като рак и диабет. За всичко това говорим с психолога Мария Стоянова.
- Г-жо Стоянова, какво представляват психосоматичните заболявания?
- Те могат да бъдат разглеждани като физически заболявания, предизвикани или модифицирани от мозъка по чисто психологически причини. Тоест, тези заболявания имат за свой произход психични или емоционални проблеми, които не са осъзнати, преработени или изразени.
- Кои са причините за появата им?
- Една от най-честите причини е неприемане на собствените си емоции. Много често това могат да бъдат чувство на гняв, недоволство, потисната скръб, чувство за вина, неуважение, омаловажаване, търпимост на ситуации, които създават чувство на малоценност у нас, токсични връзки и взаимоотношения, и редица други.
- Какви са признаците на психосоматичните заболявания?
-Те се разделят на няколко групи в зависимост от начина, по който се проявяват и протичат. Към първата група се отнасят усещания като изчервяване, изпотяване, учестено дишане, свиване „под лъжичката", сърцебиене. Проявяват се, когато видим или си представим нещо, което е страшно, неприемливо и предизвикващо ужас. Специфично при тях е, че когато дразнението спре, спират и усещанията.
Към втората група психогенни разстройства спадат тези, при които болката от физическата травма може да бъде увеличена от тревожност, която не е пряко свързана с физическото състояние. Симптомите се засилват от страха, който изпитваме, най-често след травматично събитие като катастрофа, ухапване или ужилване, падане, счупване и последвалата канонада от въпроси:
КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ С МЕН? ЩЕ СЕ СПРАВЯ ЛИ? ЩЕ СЕ ВЪЗСТАНОВЯ ЛИ? ЩЕ ОЗДРАВЕЯ ЛИ?
Третата група включва страдания, които са с аналгезиращ ефект - намаляване на болката и дискомфорта по причини, които нямат нищо общо със самото здравословно състояние. Тоест, рационализиране на ситуацията или ситуативно сами се окуражаваме. Наблюдава се след травматично събитие, за което си казваме с облекчение „Можеше да бъде и по-лошо".
Към четвъртата спадат т.нар.хистрионни разстройства. При тях човек може да изпитва различни симптоми без наличието на каквато и да е физическа причина. Без реално да има някакво медицинско обяснение се появяват „буца в гърлото", която пречи на нормалното хранене, а също глобус хистерикус, парализа на мускулите, изтръпване на крайниците, боцкане, загуба на зрение, загуба на глас, различни усещания в двата крайника, тежест в гърдите. След медицински тестове се стига до извода, че
СИМПТОМИТЕ СЕ ГЕНЕРИРАТ ОТ ЕМОЦИОНАЛНИ ЦЕНТРОВЕ В МОЗЪКА
Петата група включва психосоматични заболявания, при които мозъкът произвежда действителни физически промени в тялото. Някои от тези заболявания са язва, хиатална херния, колит, сенна хрема, астма, екзема, мигрена, псориазис, гастрит, хипертония, световъртеж, бучене в ушите, болест на Хашимото, често уриниране, менструални смущения, простатит и др.
- С кои заболявания, причинени от физиологични фактори може да се сбъркат психосоматичните?
- Паническите атаки например могат да бъдат погрешно тълкувани с физически симптоми на тревожност.Тахикардията (сърцебиенето) може да бъде объркано със симптоми на сърдечно заболяване.
Задухът и чувството на безпомощност може да се приеме за проблем, свързан с белия дроб и дихателната система. Непрекъснатото безпокойство, напрежение и тревожни мисли копират неврологична симптоматика.
- Какви са характерните прояви при паникатаката?
- Паникатаката може да бъде очаквана и неочаквана. Очакваните пристъпи обикновено са свързани със специфичен провокатор -големи тълпи хора, страх от полети, предстоящи изпити, срещи. При неочакваните няма видим задействащ механизъм и изглеждат сякаш се случват без причина. Често пациентите споделят, че губят контрол над ума си. Тези атаки могат да протичат с редица симптоми, някои от които са тревожност, свързана с нещо неопределено. Това е генерализирана тревожност. Чувството е, че нещо лошо ще се случи, че умираме или получаваме инфаркт идва вследствие на ескалиращия страх, който предизвиква ускорен пулс (тахикардия), а
ЕДИН ОТ НАЙ-ЧЕСТИТЕ СТРАХОВЕ Е ЗА ГУБЕНЕ НА КОНТРОЛ, ПОЛУДЯВАНЕ
Освен това, при паникатаката са налични промени в сърдечната дейност или пулса, в дишането. Усеща се недостиг на въздух, задух, учестено дишане, гръдна болка, чувство на тежест в гърдите, замаяност, безпомощност, гадене, стомашни проблеми.
- Кои са съвременните методи за лечение на психосоматичните болести?
- Когато симптомите са налице и е установено и подкрепено с медицинска документация и изследвания, че симптомите не се дължат на соматичен (телесен) проблем, можем да пристъпим към терапия. Обикновено тя се провежда успоредно със съответния специалист и медикаментозно подкрепяне в зависимост от тежестта и индивидуалните особености. Това е нужно, за да може да се създаде поле за терапевтична работа. Психотерапевтично може да се работи с цел да се преодолее и овладее ситуация, която би могла да доведе до отключване на психосоматика, но вече отключени и диагностицирани са заболявания, които се нуждаят от лечение, изписано от съответния специалист. Да
ПОДПОМОГНЕ ОЗДРАВИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС БИ МОГЛО ДОПУСКАНЕТО И ДЪЛБОКОТО ОСЪЗНАВАНЕ НА ПСИХОЛОГИЧНИТЕ ПРИЧИНИ които влияят на възникването, развитието и обострянето на болестта. Според д-р Джон Е. Сарно вътрешните емоционални конфликти, съчетани с личностни особености, могат да доведат до психотелесни симптоми и страдания. Изтъкнатият професор по клинична рехабилитационна медицина в Нюйоркския университет казва, че болестта винаги отговаря на някаква потребност по един дисфункционален начин.
- Колко време може да продължи терапията?
- Това е много индувидуално и е в зависимост от личностната структура, години, физическо състояние и адаптивни умения. Ранната диагностика, съобразена със съответната терапия, плюс емоционална и поведенческа подкрепа от медицински специалисти, са много важни за бързия и благоприятен ход на терапията.
- Какви може да са последиците, ако пациент с психосоматично заболяване приема лекарства за соматично?
- Едното не изключва другото. Правилното лечение, успоредно с промяна начина на живот, здравословно хранене, подходяща физическа активност, дълбоко осъзнаване на причините, валидиране на емоциите, значително ще промени начина, по който се чувстваме. Но ако разчитаме само на медицината и на медикаментите и не правим нищо, за да променим ситуацията, която ни е довела болестта, със сигурност ще ни се гарантират усложнения. С възрастта организмът има нужда от помощ и несъмнено начинът на живот и грижите, които полагаме за себе си имат значение. На 20 г. организмът има един метаболизъм, на 40, 50, 60 и повече - съвсем различен.
- Трябва ли незабавно да бъдат спрени лекарствата, ако се установи, че заболяването е психосоматично?
- При вече появило се и диагностицирано психосоматично заболяване не бива да се спират лекарствата. Заболяването трябва да се проследява от съответния специалист. В много случаи, когато променим начина си на живот, спазваме съответния режим, оставим работата, която ни затормозява, свалим излишните килограми, спрем общуването с токсични хора и излезем от връзки, които ни натоварват, медикаментите сами ще отпаднат, защото няма да има нужда от тях.
- Възможно ли е посттравматичното стресово разстройство да се превърне в психосоматично заболяване?
- Посттравматично стресово разстройство може да възникне при някои хора след преживяване на травматично събитие. Често симптомите наподобяват депресия, но основната разлика е, че се е случила травма. Събитието обикновено настъпва неочаквано и най-често е смърт на близък човек, катастрофа, сексуално насилие, болест, природно бедствие и др. Нарушеният ритъм на живот вследствие на нарушен сън, нарушени хранителни навици, липса или нарушена физическа активност, обща занемареност, оказва отрицателно влияние върху много аспекти от живота. Проблеми в интимните отношения, социални контакти, приятелство, родителство, финанси, работа не е изключено да доведат и до психосоматично заболяване. Протичането на симптомите е различно, както и появата. При някои хора може да се разгърне цялата симптоматика, а при други - доминират само някои симптоми. Някои
ХОРА, СТРАДАЩИ ОТ ПОСТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО, ПОЛУЧАВАТ СИМПТОМИ ВЕДНАГА СЛЕД ТРАВМАТИЧНОТО СЪБИТИЕ, ПРИ ДРУГИ МОЖЕ ДА ИМА ЗАБАВЯНЕ С МЕСЕЦИ дори години. В тези случаи е много важно да се потърси навременна помощ, да не се отлага и да не се оставя на времето да реши проблема, защото е много вероятно нещата да се задълбочат, да ескалират и да се стигне до психосоматика, а оттам по психосоматичната арка и до психосоматично заболяване. Лечението обикновено включва психотерапия, съобразена с емоционална и поведенческа подкрепа от медицински специалисти. Ранната диагностика и лечение са много важни за благоприятния изход на терапията.
- Имате ли нестандартни случаи в практиката си?
- Спомням си за пациент, който след преживяна катастрофа разгърнал посттравматичен стрес поради неглижиране на преживяното. Не след дълго човекът отключи автоимунно заболяване. Друг пример е ученик със заболяване, придобито от хроничен тормоз в училище. Детето се срамува, не споделя, затваря се, започва да гладува, да повръща и впоследствие е налице отключено хранително разстройство, което ако се неглижира, може да доведе до много сериозни и фатални последици.
ИДЕЯТА НА ПСИХОЕМОЦИОНАЛНАТА ПОМОЩ И ПОДКРЕПА Е ДА СТИМУЛИРА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СПРАВЯНЕ и да спомогне отработването и преструктурирането на мислите и поведението. Тя цели намаляване на стреса, придобиване на умения за релаксация, подобряване на самооценката и нормализиране на естествения ритъм на живот. Подобренията се забелязват в рамките на седмица, а симптомите могат да намалеят значително в рамките на няколко месеца. Ще завърша с нещо, което много често казвам в работата си. Най-добрата инвестиция е инвестицията в собственото ни здраве, а здравето е лична отговорност на всеки от нас за по-добър, качествен и пълноценен живот.
***
Мария Стоянова е психолог-психотерапевт и провежда консултации в ДКЦ „Пълмед" в Пловдив. Тя е дипломиран магистър по приложна психология от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Извършва психологично консултиране и психотерапия на деца, възрастни и семейства, индивидуални консултации и терапия при тревожни и депресивни състояния, затруднения в общуването, преодоляване на житейски кризи, негативни мисли, паника, консултира родители при проблеми във взаимоотношенията и трудности при възпитанието.
Д-р Иван Иванов: Най-много съм научил от колегите, които не ...