в. Стандарт
29.05.2026г.
Една от големите задачи на учреденото през април Българско дружество по торакална хирургия е да подпомогне стартирането на Национална пилотна програма за скрининг на рака на белия дроб
Д-р Лили Охеда е гръден хирург, има диплома и по здравен мениджмънт. Тя е част от екипа на УМБАЛ „Пълмед“ – Пловдив и всеки ден в операционната зала се сблъсква с едно от най-тежките и коварни заболявания на нашето съвремие – рака на белия дроб. В това интервю д-р Охеда застава пред нас не просто като лекар, който лекува последствията, а като застъпник на една инициатива, която има потенциала да спаси хиляди животи в България – въвеждането на национална пилотна програма за скрининг на рака на белия дроб.
– Д-р Охеда, като гръден хирург Вие сте на първа линия в битката с рака на белия дроб. Колко сериозно е положението в България в момента?
– Положението е критично. Ракът на белия дроб е водещата причина за онкологична смъртност както в световен мащаб, така и у нас. За да придобиете представа за мащаба – всяка година в България диагностицираме около 4000 до 4200 нови случая. За съжаление, около 3800 души губят живота си от тази болест ежегодно.
Най-страшното не е самата диагноза, а моментът, в който тя се поставя. Над 80-90% от пациентите стигат до нас в стадий III или IV. В тези късни стадии заболяването вече е напреднало, често с метастази. Въпреки че в България, и конкретно в УМБАЛ „Пълмед“, разполагаме с изключително подготвени специалисти и най-съвременните методи за лечение – таргетна терапия, имунотерапия, модерна хирургия – когато болестта е толкова напреднала, прогнозата остава лоша, а лечението е изключително тежко за пациента и много скъпо за системата.
– Защо хората стигат до лекаря толкова късно? Липса на симптоми или липса на култура за профилактика?
– И двете. Това е изключително коварна, почти безсимптомна болест в началото си. Белият дроб няма рецептори за болка. Когато пациентът започне да изпитва постоянен задух, силна кашлица или, още по-тревожното, да кашля кръв, болка в гърба и гърдите, туморът обикновено вече е голям. Затова винаги казвам: най-скъпото лечение е това, което започва твърде късно.
От друга страна е културата на превенция. В много европейски страни няма въведени официални национални програми за скрининг на рак на белия дроб, но там превенцията и грижата за собственото здраве са дълбоко застъпени в обществото. При нас заболеваемостта е безкрайно висока, а превенцията често липсва.
– Като изтъкнахте причините – не можем да подминем факта, че България е сред водещите страни по тютюнопушене в Европа.
– Точно така. Близо 30% от населението ни пуши активно, а статистиката при подрастващите е стряскаща. Тютюнопушенето е основният рисков фактор. Но тук е важно да отбележа нещо: ние като лекари и като общество не бива просто да сочим с пръст и да обвиняваме пушачите. Трябва да им помогнем.
Отказването от цигарите е много труден процес, това е тежка зависимост. Затова е изключително важно успоредно със скрининга да се помисли за психологическа подкрепа на тези хора. Необходимо е подпомагане на отказа с психотерапия, създаване на специални клиники и кабинети. Ние носим отговорност за здравето си, но здравната система трябва да създаде среда, която да подкрепя това решение.
– Какво точно представлява скринингът, за който настоявате, и защо е толкова неотложно той да стартира в България?
– Скринингът означава да изследваме здрави на вид хора, които попадат в рисковата група – основно дългогодишни пушачи над 50-годишна възраст. Прави се чрез нискодозова компютърна томография (НДКТ) – бързо, безболезнено изследване с минимално облъчване.
Спешността идва от факта, че ние вече сме закъснели. В последните месеци държавата стартира чудесни скринингови програми – за деца, ваксинации, редки болести, както и за карцином на дебелото черво и шийката на матката. Това е прекрасно! Но трябва да знаем, че честотата на заболеваемост и смъртност от рак на белия дроб в България надвишава тази на рака на дебелото черво и маточната шийка взети заедно.
– Споменахте, че искате да стартирате пилотна програма. Има ли успешен модел, който можем да следваме?
– Да, имаме отличен пример съвсем близо до нас – в Хърватия. Те въведоха национална програма, която работи изключително успешно. Целта на пилотната програма, която предлагаме, е да започнем процеса тук. През април тази година създадохме Българско дружество по торакална хирургия и една от основните ни задачи и цели е именно да подпомогнем стартирането на такава програма в България. Искаме максимално бързо да минем в добрите статистики и да станем пример за добра медицинска практика.
– Ако този скрининг заработи, какво послание бихте отправили към пациентите? Какво се случва, ако болестта се хване рано?
– Искам да дам ясна надежда: когато ракът на белия дроб е открит в ранен стадий – каквато е основната цел на скрининга – заболяването е напълно лечимо! Чрез оперативно лечение, а когато се налага и системно лечение, ние можем да спасим пациента. Колкото по-рано стартираме програмата, толкова повече хора ще могат да се излекуват.
Затова призовавам хората: ако сте в рисковата група (пушачи над 50-годишна възраст), не чакайте държавата или симптомите. Потърсете възможност за самоскрининг - нискодозиран скенер на гръден кош. Бъдете отговорни към себе си.
– Говорите за това с много лична емоция. Защо тази тема е толкова важна за Вас?
– Защото за мен това отдавна не е само професия. Това е мисия на душата ми, която се превърна в дълбоко лична кауза. Загубих дядо си точно от тази болест. И това се случи въпреки факта, че в онзи момент – допреди две години – в Куба имаше чудесна медицина и дори разработена ваксина за рака на белия дроб. Болката от това да знаеш, че си закъснял, е огромна.
Затова съм изключително благодарна за това интервю, което не само помага за по-голяма информираност на обществото и здравните органи, но и показва ясната ангажираност на болница „Пълмед“ в профилактиката, ранното диагностициране и лечението на тази коварна болест. Искам да вдъхновя хората за действие. Нека не чакаме повече.
Д-р Горан Радински: Роботизираната хирургия има голям потенц...