Нина Петкова, клиничен психолог, ДКЦ „Пълмед“, говори пред „Труд Нюз“ за нивото на психично здраве на модерния човек и как да се предпазим от дигиталните зависимости в днешно време
27.07.2026г.
Автор: Петър Атанасов
Г-жо Петкова, влияят ли социалните мрежи на психичното ни здраве повече, отколкото осъзнаваме?
Категорично да, но ефектът на социалните мрежи върху психичното здраве не е непосредствен и драматичен, а по-скоро натрупващ се с времето и честотата на пребиваване в тях. Най-често наблюдаваме няколко механизма - социално сравнение, постоянна стимулация, която понижава концентрацията на внимание, тревожност и т.нар. fear of missing out (страх да не изпуснем нещо). Кратките видеа, известията и непрекъснатият поток от ново съдържание поддържат мозъка в състояние на постоянно очакване на следващ стимул. Това държи в постоянна активация допаминовата система в мозъка, отговаряща за усещането за възнаграждение. Когато тя е свръхстимулирана по подобен начин, ежедневни дейности и задачи, изискващи планиране, търпение и постоянство може да ни се сторят скучни и непосилни. Това от своя страна влияе върху усещането за справяне, функциониране в реалния свят и понижено самочувствие.
Отразява ли се на самочувствието и самооценката ни постоянното сравняване с другите в социалните мрежи?
Социалното сравнение е естествен процес. Хората непрекъснато съпоставят собствените си способности, външен вид и успехи чрез околните. Това ни дава външна оценка и ни помага да формираме мнения за изброените. В социалните мрежи обаче това сравнение е изкривено, защото повечето потребители споделят предимно най-добрите моменти от живота си. Така човек несъзнателно започва да сравнява своето реално ежедневие с внимателно подбрано съдържание и идеализирана версия на живота на другите. Това често води до усещане за несправяне, невъзможност да живеем по най-добрия начин в здравословен, духовен и преживелищен план, което респективно понижава самооценката и повишава самокритиката. Нека не забравяме и уязвимостта към сравнение с външния вид на хората от по-популярните профили и стремежа към подражание, който често стига до крайности - прибягване до пластична хирургия, експериментиране с нашумелите в последно време експериментални субстанции за редуциране на теглото и куп други порочни или рискови практики. В клиничен смисъл това е сериозна предпоставка за развитие на депресия, тревожни и хранителни разстройства и все по-наблюдаваното телесно дисморфично разстройство. Важно е да се подчертае, че проблемът не е в самото сравнение, а в това, че то е основано на нереалистична информация.
Как можем да разпознаем, че платформите вече въздействат негативно на психичното ни здраве?
Като клиничен психолог бих казала, че негативното влияние на социалните мрежи рядко настъпва внезапно. Някои от най-честите признаци за влияние върху психичното здраве са, че след използване на социални мрежи човек се чувства по-тревожен, потиснат, раздразнителен или неудовлетворен, вместо отпочинал или вдъхновен. Друг сигнал е постоянното сравняване с живота, външния вид и постиженията на другите, което води до генерализираното схващане за себе си, че “не сме достатъчно добри”. Тук алгоритъмът на социалните мрежи играе ролята на поддържащ и влошаващ фактор за подобни преживявания, тъй като залива потребителя със сходно съдържание, а от там и все по-изкривена интерпретация на реалността и себе си.
Освен това често се наблюдава и натраплива нужда непрекъснато да проверяваме телефона, известията или социалните мрежи, както и чувството на тревожност, когато нямаме достъп до тях. При някои хора това се съпровожда от затруднена концентрация, намалена продуктивност и усещане, че прекарват повече време онлайн, отколкото са възнамерявали.
Тревожен сигнал е когато виртуалното общуване започне да измества реалните взаимоотношения, интереси и дейности. Социалните мрежи не ни лишават от общуване, но драстично променят неговото качество, тъй като при него липсват невербалните сигнали, възможността за оценка на емоционалното състояние на отсрещния, творчеството и спонтанността в контакта и физическото присъствие, което е ключово за изграждане на близост, емпатия и доверие.
Все по-често се говори за „дигитален детокс“. Какво всъщност представлява той и как можем да го приложим на практика?
Дигиталният детокс не означава пълно отказване от технологиите и социалните мрежи, а съзнателно и временно ограничаване на използването на дигитални устройства, с цел възстановяване на концентрацията на вниманието, редуциране на тревожността и подобряване на емоционалното благополучие. Иначе казано, идеята не е телефонът да се превърне във враг, а в средство, чиято употреба ние контролираме, а не обратното. На практика дигиталният детокс може да започне с малки, но последователни действия, като определяне на конкретни часове, в които да използваме социални мрежи. Нужно е избягване на телефон поне час преди заспиване и след събуждане, изключване на нотификации, които постоянно да отклоняват вниманието ни. Редно е въвеждане в ежедневния ни график на дейности, които не включват екран - спорт, креативно насочени хобита, четене и др.
Дигиталният детокс не е универсално решение, но може значително да намали нивата на стрес, да подобри съня, социалните умения и общото функциониране в реалния живот.
Нашият гост:
Нина Петкова, д.пс, е клиничен психолог в ДКЦ „Пълмед“ в Пловдив, психотерапевт и консултант по когнитивно-поведенческа терапия. Бакалавър е по психология от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и магистър по клинична психология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. До 2022 г. работи в Клиниката по психиатрия и медицинска психология към УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив. Докторска степен по клинична психология защитава през 2025 г. Хоноруван преподавател е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и лектор към СДО „Невропсихология“ към Медицински университет – Пловдив.
Японски клен, подарък от „Булфарма“, засади екипът на Кардио...