EN
Back to top hospitalpulmed.bg

Д-р Юлия Костадинова, началник на отделението по нервни болести към УМБАЛ “Пълмед”:Ковид почти винаги уврежда нервната система

ДКЦ „Пълмед“ стартира безплатни прегледи за диагностициране и лечение на пациенти, прекарали ковидпрез февруари, които продължават и до днес. В интервю за в. „Марица“ д-р Юлия Костадинова, началник на отделението по нервни болести към УМБАЛ „Пълмед“, споделя, че неврологичните усложнения са често срещани след ковид инфекция дори у млади хора.

 

В.Марица

27.5.2021

https://www.marica.bg/plovdiv/zdraveopazvane/d-r-yuliq-kostadinova-kovid-pochti-vinagi-uvrejda-nervnata-sistema


-Д-р Костадинова, какви са наблюденията Ви относно протичането на пост-ковид синдрома и как най-често бива засегната нервната система?

Нашите наблюдения са, че в почти всички случаи на ковид-инфекция има някакво засягане на нервната система – както на централната, така и на периферната. Поне в случаите, с които сме се сблъскали, както в практиката, така и в обкръжението си, хора преболедували от ковид инфекция имат някакви симптоми от страна на нервната система.

 

С какви оплаквания пристигат при Вас пациентите?

Както още в самото начало на разпространението на инфекцията беше популяризирано, сред най-честите оплаквания е главоболието. Това главоболие може да се яви както в началото на инфекцията и да бъде един от първите й симптоми, така и като протрахирано оплакване в пост-ковидния период. Така, че при нас много често идват пациенти с оплаквания от главоболие.

Други чести симптоми от страна на централната нервна система са прояви на световъртеж, сънливост или обратно – някои споделят за силно влошено качество на съня. Това донякъде може да е свързано с общата тревожност, която настъпва в рамките на острата инфекция или в пост-ковидния период. Също да е повлияно и от състоянието на заболелите им близки, някои от тях с недобър развой на преболедуването. Общата тревожност и психо-емоционалния фон, който се развива около тази пандемия, е налице у почти всички засегнати по един или друг начин. Има и много симптоми от страна на периферната нервна система. Това са мравучкане, изтръпване в крайниците, стрелкащи, мигриращи болки в различни части на тялото, особено на крайниците, по-специално в мускулите на крайниците и така нататък.

 

-Споменахте за симптоми като объркване, сънливост или обратното – безсъние. На какво се дължат тези толкова противоположни симптоми?

Най-общо казано, нарушава се интегритетът на мозъка, на различните медиатори, на различните мозъчни хормони и всички останали биохимични фактори, които участват в многообразните и сложни функции на мозъка – най-общо търпят промяна. Това се дължи на инфекциозния синдром, който е персистирал по време на инфекцията, както и на отделените токсични субстанции и нарушената дихателна функция, тоест на недоброто снабдяване с кислород на всички мозъчни тъкани и структури. Мозъкът е изключително чувствителна структура спрямо липсата на кислород и на некачествения състав на въздуха, така че факторите са много. Дали ще бъде засегната една или друга мозъчна система зависи от преморбидното състояние на пациента, от това какъв е бил неговия мозъчен субстрат преди настъпване на инфекцията, което ние няма как да знаем. Има хора, които страдат от безсъние години преди това. При тях може да се задълбочи проблемът.

 

-Какво точно прави вирусът с мозъка на ковид болните?

Има доста проучвания по темата. Основните фактори, които оказват влияние на нервната система, са като на всеки друг орган, тоест по съдов механизъм. Появява се риск от микро-тромбоемболични инциденти – засягане на малките кръвоносни съдове и увреждане на съдовата стена. Това се отнася и за периферната нервна система, не само за мозъка, защото всяка една клетка, включително и нервните клетки, имат кръвоснабдяване от малки кръвоносни съдове. Увреждането пак настъпва по съдов механизъм. Това сочат всички проучванията като основен фактор, който уврежда дадена система.

 

С каква история на ковид идват пациентите при Вас? Каква част от тях са прекарали заболяването тежкo и има ли такива, които са прекарали инфекцията леко, но все пак са отключили проблеми с нервната система?

Има и леки случаи, но те са по-малко. В повечето случаи идват хора с по-сериозни оплаквания. Хора, които са прекарали в умерено тежка и тежка степен инфекцията. Тоест били са на болнично лечение, имали са дихателни проблеми, диагностицирана е пневмония или са били със сериозна симптоматика, която изисква продължително лечение.

 

Как може човек да се  включи в програмата за безплатни прегледи и лечение след прекаран ковид? Какви са стъпките, които трябва да предприеме?

Основното е да си запише час на посочените телефони за това или на място в ДКЦ „Пълмед“. Имаме два екипа невролози като сме създали една форма, съвсем неангажираща, в която се посочват основни данни относно заболяването – кога са го прекарали, в каква форма, как е доказана ковид инфекцията. Имам предвид дали с PCR тест, дали с антигенен, дали с последващо изследване на антитела. Дали са имали някакви неврологични симптоми по време на боледуването или след това. Кога са се появили, предприети ли са някакви мерки и лечение. Попълва се тази форма, след което биват преглеждани от нас. Назначаваме изследвания, ако са необходими. Накрая се назначава лечение, също ако е необходимо.

 

Има ли разлика в заболеваемостта от нервни болести година след началото на пандемията?

Изключително много са се увеличили като бройка пациентите. Около предстоящото интервю попрегледах малко статистически данни в нашето отделение и мога да кажа, че от януари до края на април миналата година и този период през тази година, мозъчно-съдовите заболявания, тоест острите исхемични инциденти- инсулти са се увеличили около два пъти и половина. Като си давам сметка, че една част от малкото на брой миналогодишни случаи /особено през март и април, когато имаше ограничения за пътуване / вероятно са заради опасенията на хората от заразяване и не идваха своевременно в болницата. Това го споделят всички колеги. Тоест, тези две числа не могат да се сравняват по абсолютна стойност, тъй като една част от случаите въобще не са достигнали до нас.

Сега пък ни прави впечатление, че с много по-големи темпове са се увеличили тези случаи при хора, прекарали ковид инфекция. Някои от тях не са знаели, че са прекарали заболяването, но на много от тях ние правим изследвания за антитела или те самите пожелават да си направят и виждаме, че са се срещали в някакъв период с този вирус.

Също така се наблюдава зачестили случаи на едно автоимунно неврологично заболяване, което може да протече с много тежки усложнения и дори с летален изход – Остра възпалителна полирадикулоневропатия тип Гилен-Баре[1]. Това е автоимунно засягане на периферната нервна система като то може да се отключи от различни вирусни агенти. Не е характерно специално за този вирус, но случаите са се увеличили изключително много в умерено тежка до тежка степен.

Затова в „Пълмед“ сме „отворили вратите“ и популяризираме факта, че приемаме всякакви болни и все още с картина на ковид инфекция и пост-ковидна инфекция, така че не сме ограничили достъпа на никакъв поток от пациенти. 

 

Какво лечение прилагате на постъпилите в неврологичното отделение на „Пълмед“?

Като цяло ние сме ориентирани към спешните случаи и спешната медицина в неврологичната практика. Що се касае до мозъчно-съдовите инциденти, работим по най-новите протоколи за лечение – така наречената фибринолиза, след която провеждаме вторична профилактика с продължително наблюдение на пациентите. Откакто стартира програмата за пост-ковидни усложнения преди повече от месец и половин-два, приемаме безплатно пациенти за наблюдение на такива с по-сериозни пост-ковидни оплаквания и усложнения, когато има индикацаии това да се случи в болнични условия.

 

Споменахте фибринолиза като един от видовете терапия, които прилагате на пациентите си, какво точно представлява тази терапия и как повлиява пораженията?

Това е единственото патогенетично лечение на исхемичния мозъчен инсулт, пред което обаче има доста препятствия, които са както обективни, така и субективни и касаят доста структури. Има много строги критерии за провеждане на това лечение. Тези критерии касаят на първо място времето. От настъпването на острия инсулт до започване на лечението не трябва да са изминали повече от четири часа и половина. Поради тази причина населението трябва да бъде добре информирано и да следи за такива симптоми на своите близки, на улицата, на работното място, в обществения транспорт. Веднага при първите симптоми трябва да се потърси специализирана спешна помощ или да се насочат пациентите към спешните портали. Независимо по какъв начин дойде пациентът, той няма да бъде върнат или да му бъде отказан специализиран преглед и съответно последваща грижа.

След това, постъпвайки вече в спешните портали, пациентът бива консултиран от невролог. Ако се диагностицира мозъчно-съдов инцидент, веднага се предприемат много бързи методи за диагностика, като най-важното е да се проведе скенер на главния мозък и един набор от кръвни изследвания, които са много важни първоначално. Близките дават сведения за преморбидното състояние на пациента, за да се изключат евентуални противопоказания за провеждане на такова лечение. В болшинството от случаите, ако е спазен времевият критерий, те са подходящи за лечение. Разбира се, трябва да се направи много строг анализ за ползата и риска при съответните пациенти.

Фибринолизата е най-успешното лечение, което може да предотврати тежки последващи усложнения, инвалидизиране на такива пациенти за дълго време. Случаите, в които се прилага обаче са малко и представляват под 1% от всички исхемични инсулти, които са настъпили. Ако от началото на тази година имаме около 250-260 исхемични инсулта с различна степен на тежест, имаме само 6 случая, в които сме провели фибринолиза, като причината често е поради ненавременно довеждане на пациента предвид времето необходимо за реакция. Ако има достатъчно информация и близките и пациентите са подготвени да реагират, случаите, в които можем да помогнем чрез този метод, ще стават все повече. Затова е важно популяризирането на този вид лечение.

 

А какви терапии прилагате на пост-ковидни пациенти?

Обикновено това е симптоматична терапия за различните видове заболявания. Провеждаме и някои изследвания, за да разберем дали наистина състоянието се дължи на пост-ковидния синдром или са отключили друг вид заболяване. Съществува възможността и някакво заболяване, което е било в латентен стадий да се изяви след инфекцията. Прилага се електромиография за изследване на периферната нервна система и мускулите, доплерова сонография за изследване на съдовете, а при някои случаи са необходими и образни изследвания като скенер или ядрено-магнитен резонанс. Имали сме пациенти, които постъпиха с усложние от мозъчно- съдов инцидент още по време на лечението в отделението за ковид. В няколко от тези случаи проведохме фибринолиза, но те бяха на територията на болницата и бяха много бързо диагностицирани. Съответно ефектът беше и много добър, независимо че вирусната инфекция персистираше.

 

В каква степен се възстановяват пациентите след прекаран ковид с неврологични усложнения?

В повечето случаи се възстановяват напълно. Поне в нашата практика тези пациенти, които лекувахме със синдрома на Гилен-Баре, за който стана дума, имат остатъчна симптоматика, която търпи добро обратно развитие и смятам, че в близките месец-два до три ще се възстановят почти напълно. Разбира се, това изисква много работа и много рехабилитация, защото след интензивното лечение ролята на рехабилитацията и кинезитерапията е изключително важна. Така, че в следващите месеци очаквам те да се възстановят напълно.

По-леките случаи, които имаха само субективна симптоматика от различни периферни нерви, главоболие или замайване се възстановяват сравнително бързо.

Що се касае до психо-емоционалната сфера, там нещата са малко по-трудни. В по-изявените случаи търсим съдействието на колегите психиатри и психолози, но смятам, че с времето и сега с отпадането на някои мерки, с по-хубавото и слънчево време и тези случаи ще се развият благоприятно.

 

 

Имате ли някаква универсална рецепта за поддържане на здрава нервна система в тези условия на стрес?

Рецепта е трудно да се даде. Основното, което се отнася за всички, е да имат позитивно мислене, да си следят основните показатели като например кръвното налягане, а за диабетиците и кръвната захар, да си правят профилактични прегледи, да се хранят здравословно, да се обграждат с позитивни хора, да посещават културни и други мероприятия, които носят позитивни емоции.

Ако човек спазва правилата, които навсякъде се обявяват, и ако навсякъде се вземат съответните мерки, мисля, че опасността не е толкова голяма без изобщо да я пренебрегвам, но мисля, че социалната изолация и самотата могат да нанесат още по-големи поражения.

 



[1] Синдром на Гилен-Баре – остро автоимунно заболяване, което се изразява най-общо в мускулна слабост и сетивни нарушения /изтръпване, мравучкания / в крайниците.